— Бих предположил, че разузнава — отвърнах аз. — Каквото и да е, нея нищо не може да я спре.
Кайли вдигна глава достатъчно, за да погледне през единия от мръсните прозорци. Пет секунди по-късно тя отново приклекна и се върна при нас.
— Играта се променя изцяло — каза тя и извади бележник и химикалка. — Това е помещението — нарисува правоъгълник тя, — а тук — отбеляза тя с Х центъра на правоъгълника — тук е Рейчъл. Завързана е, но стои права, така че, изглежда, все още е жива. Тук и тук — добави тя още два хикса — са Кейси и Бел. Те са коленичили на пода, а трима мъже са насочили оръжия към тях — добави още три хикса тя.
Изненадите просто не спираха.
— Трима мъже? — повторих аз.
— Ъхъ — отвърна тя, — и единият от тях е Папа Джо Салви.
81.
— Нека да повторя въпроса — каза Джо Салви. — Кой се прибра след училище следобед и каза на другия, че вие двамата трябва да убиете Енцо? Винаги има един, който е водач. Винаги има и един, който следва.
Думите на Салви напомниха на Дейв за собствения му баща. „Има вождове, има и индианци — казваше баща му. — Проблемът с полицията в Ню Йорк е, че има прекалено много проклети вождове и не достатъчно добри индианци. Аз съм индианец, Дейв. Получавам заповеди и гледам да свърша работата.“
Това беше опитвал да прави и Дейв. Разбира се, всичко беше идея на Гидън, но щом Дейв се съгласи да участва, той вложи в това всичко от себе си — Енцо, Кан, Кат, Тинсдейл, Паркър-Стийл — всеки един от тях си беше получил заслуженото. Искаше му се само да му беше останало време да се занимае и с други.
Оставаха му обаче само двадесет секунди. Кайли Макдоналд не беше сама отвън. Двамата с Джордан сигурно бяха придружавани от специален отряд, решени на всичко, за да спасят Рейчъл. Щяха да взривят вратата на гаража и тежковъоръжените полицаи с балистични щитове и автомати щяха да се втурнат вътре.
Двадесет секунди. Достатъчно време да затрие още една отрепка.
— Аз го направих! — изкрещя Дейв на Салви. — Гидън само приказва, но му липсва кураж. Енцо изнасили сестра ми и аз се заклех да го убия. Аз съм този, който разби мазната му физиономия с бутилка евтина водка. След това го замъкнах до водата и през цялото време той квичеше като малко прасе, каквото си и беше.
Дейв видя как Салви стиска по-силно дръжката на пистолета. Искаше му се да натисне спусъка. Салви обаче отстъпи назад. Трябваше му още един рунд.
— Всички вие от фамилия Салви сте голяма работа, когато сте отгоре — подразни го Дейв, — но когато масата се обърне, всички сте като Енцо — пищите за онази дебела кучка, майка му…
Пистолетът на Салви гръмна.
Кръв, кости и сива материя от черепа на Гидън плиснаха по лицето на Дейв.
— Знаеш ли, Дейв — каза Салви, — ти си не само кофти ченге, ти си и кофти лъжец. Не знам за какво ти е да искаш да отнесеш куршума вместо този задник. Той те прецака! Възхищавам ти се за лоялността, но така или иначе ще те убия.
Той тъкмо насочваше пистолета си към главата на Дейв, когато първият взрив разлюля стаята. Задната врата се взриви навътре и изпрати кълба дим и отломки към отсрещната стена. Тримата мафиоти приклекнаха. Миг по-късно втори взрив отвори огромна дупка в металната врата на гаража и мъже с каски, предпазни очила и специално снаряжение влязоха вътре.
Томи Бой реагира на секундата и стреля напосоки в ордата полицаи, които се втурнаха към него.
За умен човек като него това се оказа тъп начин да умре. Цял залп куршуми от шест различни автомата се забиха в тялото му и той рухна на пода като скала.
— Не стреляйте! Не стреляйте! — крещеше Джо Салви, вдигнал ръце във въздуха.
— Хвърлете оръжията и легнете с лице към земята! Сложете ръце зад главите си — излая нечий глас.
По лицето на Дейв Кейси се прокрадна слаба усмивка. Ченгето, което се разпореждаше, беше Кайли Макдоналд. А Джордан бе точно до нея.
Две берети изтракаха на пода, Салви и Джоджо се снишиха. Четирима полицаи им сложиха белезници, пребъркаха ги за оръжия и ги изправиха на колене.
— Ей, по-спокойно — каза Салви. — Ние току-що заловихме убийците Хазмат. Шофьорът ми простреля единия от тях.
— Освен това спасихме и тази кучка — детеубийцата — добави Джоджо.
— Наистина ли? — каза Кайли. — Аз не видях нищо такова през прозореца.
— Какво? Гледала си през армиран прозорец, по който има слой от стогодишен прахоляк, и си мислиш, че от теб ще излезе достоверен свидетел? — изгледа я с недоверие Джо Салви. — Моят адвокат ще те разбие с лекота.