Тя си тръгна, а половин час по-късно получих съобщение.
Какво на този свят ти е по-интересно от мен в момента? Ч.
Бях забравил уговорката ни за обяд с Черил.
Натиснах бутона „запази“ на лаптопа и изтичах на ъгъла до закусвалнята на Гери.
Самата Гери беше зад касата.
— Здравей, красавецо — поздрави ме тя. — Чух, че си имаш нова приятелка.
— Закъснявам с петнайсет минути, така че настоящата може и да ми е малко ядосана, но защо мислиш, че имам нова?
— Носи се слух, че новата ни кметица се е отбила при теб на посещение тази сутрин. Не че е моя работа, но Мюриъл Сайкс е достатъчно стара, за да ти бъде майка.
— Не е твоя работа ли? Гери, всичко, което става в Деветнадесети участък, изглежда, е твоя работа. А и не се тревожи за новия ни кмет. Ако някога започна да излизам с жени на годините на майка ми, да знаеш, че ти ще си първа в списъка.
— Ех, обещания, обещания… — отвърна тя. — А сега тичай към онова сепаре, защото онзи британски компютърджия ще ти открадне доктор Черил точно под носа.
Забързах натам. Дамата от срещата ми за обяд беше преполовила малката си салата, а Мат Смит седеше на пейката срещу нея.
— Имате ли нещо против да се присъединя? — попитах аз.
— Аз няма да остана — скочи на крака Мат. — Просто ти топлех мястото и гледах някое от ченгетата наоколо да не сваля приятелката ти.
Черил спря да се храни и вдигна поглед от салатата си, но не каза нищо.
— Моята какво? — попитах аз и седнах.
— Стига, приятелю, знам, че си мислиш, че това е някаква строго пазена тайна, но не се налага да съм гений, за да забележа, че между вас двамата става нещо. Браво на вас! Фантастична двойка сте — каза той и погледна часовника си. — Май Кайли вече е на път към клиниката със съпруга си.
— Седни! — казах аз.
Той се настани до мен.
— Ти си бил истинско хранилище за лична информация — прошепнах аз. — Откъде, по дяволите, знаеш за Спенс?
Той сви рамене, приведе се напред и също прошепна:
— Работата ми е да се занимавам с информация. Какво мислиш, че означава „и“-то в „информационни технологии“? Обещавам, че на никого няма да спомена и дума за това. Казах го сега само защото знаех, че вие и двамата знаете. Това не е първото лечение на Спенс, мислиш ли, че ще се справи?
Погледнах към Черил, за да видя дали тя няма да отговори на въпроса. Нямаше обаче абсолютно никакви изгледи за това.
— Да — отвърнах аз. — Той много добре знае, че ако не се справи, ще изгуби най-прекрасната жена, която би могъл да има.
— Това е същото, което си мислех и аз, а ако Кайли Макдоналд все пак някога отново се окаже свободна… — каза Мат и направи дълга и замислена пауза, обвита във фантазии. — По дяволите, приятелю, едва ли се налага да ти казвам колко фантастична е тя.
— Не, не е необходимо — отвърнах аз, като нарочно избягвах да погледна към Черил. Стараех се да държа ума си възможно най-далеч от миналото и дори още по-далеч от бъдещето. — Не се налага.
— Ами, насладете се на обяда си вие двамата — каза Мат и стана. — Знам, че съм го казвал и преди, Зак, но поздравления за страхотната работа по случая „Хазмат“.
Той тръгна към изхода, а Черил се взря в мен, без да каже нито дума. След десетсекундно мълчание тя избухна в момичешки кикот и аз прихнах да се смея с нея.
— Е, това определено дава ново значение на фразата „странна и неловка ситуация“ — каза тя. — Ти си мислеше, че той си пада по мен, а се оказва, че си падал по Кайли. Как се почувства, като разбра това?
— Чувствам, че това е нещо, за което не искам да говоря — казах аз. — Със сигурност не и сега и с абсолютна сигурност не и в периметър от сто метра около закусвалнята на Гери.
— А какво ще кажеш за периметър от сто километра около закусвалнята на Гери? — попита тя.
— Не разбирам.
— Мисля, че съм готова да отведем тази връзка до следващото ниво — каза тя.
— Добре…
— Знам, че съм ти го споменавала и преди — каза тя и плъзна айфона си по масата към мен, — но никога не съм ти показвала снимка.
Погледнах екрана. На него се виждаше снимка на бяла къща с покрив, двор и алея, покрити със сняг.
— През лятото е още по-красиво, когато цветята разцъфнат, или през октомври, когато листата започнат да пожълтяват — каза тя.
— Това да не е къщата ти в Уудсток? — попитах аз.