— През половината от годината да. Според споразумението при развода Фред и непълнолетната му булка имат право да са там през останалата половина, но…
— Но какво?
— Няма да я използват за известно време. Бъдещата следваща мисис Фред Робинсън е бременна.
— Хм! — отбелязах аз и погладих въображаемата си брада. — И как се почувства ти, като разбра това?
— Чувствам, че е нещо, за което не искам да говоря — каза тя. — Никога. Затова би ли искал да шофираш до Уудсток тази събота и неделя, да събереш малко нападали листа, да подишаш малко извънградски въздух, да полежиш пред камината и да пиеш вино?
— Звучи почти толкова забавно, колкото и попълването на документи. Направо ми се завива свят.
— Значи ще ти хареса. Някога тази къща беше щастлива част от живота ми, а един ден изведнъж това се промени. Най-накрая съм готова отново да се върна там и отново да открия радостта, а предпочитам това да стане с теб. Е, какво ще кажеш? Става ли за този уикенд?
— Шегуваш ли се? Вече направо се питах дали въобще някога ще ме поканиш — отвърнах аз.
— Е, сега можеш да спреш да се питаш.
Аз? Да спра да се питам? Няма как да стане! Дори и в този момент се питах дали Спенс щеше да успее да се излекува и ако не успее, дали Кайли щеше да го изостави, и ако го направи, дали Мат щеше да я покани на среща, а ако пък той я поканеше…
Черил ми се усмихна, посегна през масата и без да се интересува кой може да ни гледа, взе ръката ми в своята.
Аз също й се усмихнах, покрих ръката й с длан и изтиках всички други ненужни мисли от главата си. Продължавах единствено да се питам: „Как успях да извадя такъв късмет?“.
Благодарности
Авторите биха искали да изкажат своята благодарност на помощник-шериф Франк Фалутико и първи сержант Алън Роуи от шерифството в окръг Ълстър, щата Ню Йорк, както и на детектив Сал Капитано от Градското полицейско управление на Ню Йорк, на доктор Лорънс Дресдейл, Боб Бийти, Мел Бергер и Джейсън Ууд за това, че помогнаха това литературно произведение да звучи достоверно.