— Стан, говорили сме за това и преди — обади се Даймънд и наля чаша вода от хромираната кана, поставена на масичка встрани, — това е политика, свиквай. Какво друго би могла да каже според теб? „Аз съм идиот, че съм наела убийца да ръководи предизборната ми кампания“?
Даймънд прекоси стаята и подаде чашата с вода на кмета.
— Различно е — отвърна Спелман. — Ленърд Паркър и Джейсън Стийл стоят зад гърба й. Те искат да ме накарат да напусна този кабинет и разполагат с достатъчно пари, за да го направят. Освен това и смахнатият брат на Евелин е на нейна страна. Нали го знаеш Деймън Паркър, можеш да познаеш какво ще заяви по телевизията.
— Вероятно ще каже, че сестра му е невинна жертва — отвърна Даймънд, — и със сигурност ще хвърли вината за това върху вас — добави той и подаде на кмета две малки розови хапченца. „Ксанакс“ — успокоителното за обзети от паника бащи, предводители на града, и стресирани мамчета.
— Паркър-Стийл не е жертва — каза кметът и грабна хапчетата от ръката на Даймънд. — Тя е убийца! Аз съм проклетата жертва!
Той пъхна розовите хапченца в устата си, сякаш бяха бонбони, след което ги прокара с вода. Даймънд погледна към нас с Кайли и поклати глава в израз на негласно извинение за некметското поведение на своя кандидат.
Сега разбрах защо беше настоявал да дадем обета за мълчание.
Каквото и да се случи в „Грейси“, си остава в „Грейси“.
7.
Видеото беше качено в сайта LiveLeak.com. Лентата в долната част показваше продължителност четири минути и седемнадесет секунди. Запитах се колко ли пъти още щях да го гледам, преди случаят да приключи.
Кейтс натисна бутона „Старт“ и на големия екран се появи картина.
Евелин Паркър-Стийл седеше на сгъваем метален стол. Белият защитен костюм, в който беше облечена, рязко контрастираше с черния фон отзад. Косата й беше разрешена, не носеше грим и под яркото осветление приличаше повече на член на семейство Менсън, отколкото на високопоставен представител на нюйоркското общество.
— Казвам се Евелин Паркър-Стийл и преди две години убих Синтия Притчард — каза тя, съскайки на съгласните в името през счупените си зъби. — Синтия беше моя колежка, приятелка и любовница. Тя открито заявяваше сексуалността си, за разлика от мен.
Очите й изглеждаха празни, а гласът говореше монотонно. Напомни ми за видеозаписите на „Ал Кайда“ с похитени хора и се замислих дали Евелин не четеше текста от сценарий.
— Израснах в семейство, в което хомосексуализмът се счита за нещо сатанинско. Те никога нямаше да ме приемат такава, каквато съм, затова се преструвах на нещо, което не съм. Бракът ми с моя съпруг е съюз за удобство, който отговаря на нуждите и на двама ни.
— В превод: „Джейсън Стийл е гей“ — добави кметът. — Все едно не знаехме.
— Стенли! — извика Даймънд, посочвайки към нас тримата с Кайли и Кейтс, за да напомни на кмета, че изказването му е крайно политически некоректно, и прокара два сключени пръста през устните си в универсален жест на „затваряй си устата“.
— Съжалявам — измърмори кметът, но си личеше, че изобщо не съжалява.
— Повечето от сексуалните ми контакти бяха дискретни и анонимни — продължи Евелин, — но когато Синтия се присъедини към екипа на кампанията за Елиът Уинчел, аз се влюбих в нея и двете бяхме непрекъснато заедно. За мен беше добре нещата между нас да продължат тайно, но Синтия отказа да живее в лъжа.
В нощта, в която загина, двете бяхме на моята тераса. Тя доста се напи и ме умоляваше да напусна съпруга си. Еднополовите бракове вече бяха легализирани в Ню Йорк. Всички говореха за това и тя искаше да кажем на света, че се обичаме. Казах й, че не мога да призная за това дори пред баща си, какво остава за пред целия свят, но тя настоя, че ако не го кажа аз, сама щяла да го направи. След това отиде до ръба на терасата, стъпи в една саксия и започна да крещи.
Намирахме се на четиринадесетия етаж над Парк Авеню. Беше тъмно. Вероятно никой нямаше да я чуе. А дори и да я чуеха, мислех, че тя ще изкрещи нещо от сорта на „Евелин Паркър-Стийл е обратна“ и с това всичко щеше да приключи, а на сутринта двете щяхме да се смеем на това. Но тя не направи нищо такова.