Разкрещя се: „Ленърд Паркър любезно ви кани на сватбата на обратната си дъщеря Евелин с красивата и талантлива млада лесбийка Синтия Притчард. Господин Паркър дълбоко съжалява за своето тесногръдие и за хомофобското отношение, което е съсипало живота на дъщеря му и…“. — Последваха няколко секунди мълчание, в които Евелин просто се взираше в камерата. — И тогава я блъснах — продължи тя. — Всичко се случи за един миг. Не исках да я убия. Исках само да я спра.
Паникьосах се и взех телефона, за да набера 911, но знаех, че ако позвъня само няколко секунди след като тя се е строполила долу, всички щяха да разберат, че съм била тук с нея. Не би трябвало да съм тук, ако някой въобще би повярвал, че е паднала сама. Не можех да напусна апартамента. Много хора знаеха, че съм си у дома. И тогава ми хрумна една идея. Отидох до барчето и грабнах бутилка водка. Отпих голяма глътка, а след това още една и още една… задавях се при всяко преглъщане, но въпреки това продължих да пия.
Полицаите ме намериха припаднала на пода, потънала в локва повръщано и алкохол, бях изцяло неадекватна. Но всичко беше постановка. Нивото на алкохола в кръвта ми беше три пъти по-високо от законното. Закараха ме в болница и когато най-накрая успях да се съвзема, ми съобщиха, че Синтия е мъртва. Плаках. Бях толкова зле, че не можеха да ме разпитат чак до следващия ден. През това време баща ми издигна стена от адвокати около мен. Казах на полицията, че съм загубила съзнание по-рано вечерта и че последното, което си спомням, е как Синтия стои на терасата и пие. Градският прокурор се хвана на историята ми. Е, не навреди и това, че баща ми често играе голф с него и подкрепя кампаниите за преизбирането му.
Искам да се извиня на родителите на Синтия и на двамата й братя. Убих я, защото не исках светът да разбере какво чувствах към нея. Но сега вече искам. Тя беше онази свободомислеща жена, каквато самата аз винаги съм искала да бъда, и я обичах повече, отколкото съм обичала всеки друг в живота си. Не исках да я убия, но го направих. Съжалявам. Знам какво ще се случи сега с мен — без дело, съд и съдебни заседатели. Когато гледате това…
Броячът на видеото показа 4:17 и екранът потъмня.
Никой от нас не каза нищо. Дори кметът мълчеше, явно ксанаксът му беше подействал.
8.
„Добър обрат“, помисли си Гидън, докато неизменният поток от зяпачи забравяше плановете си за понеделник сутрин и се тълпеше около въртележката.
Такива са нюйоркчаните — разполагат с по пет хиляди убийства годишно. Ако застреляте старица, която слиза от такси на Медисън Авеню, хората ще прескочат трупа й, за да се доберат до таксито. Но богата мъртва кучка в защитно облекло, качена на шарено конче в центъра на Сентръл Парк, е в състояние да ги накара да закъснеят за работа и да си изкълчат врата, за да виждат по-добре.
Усмихна се.
Дай на хората това, което искат, и те ще се стълпят пред вратата ти. Добре сте дошли!
Нечия ръка го потупа по рамото.
— Е, ти „за“ или „против“ Хазмат си? — попита женски глас зад него.
Гидън се скова на място. Паркът гъмжеше от репортери, които завираха камери и микрофони в лицата на зяпачите с надеждата да хванат нещо интересно за следващите извънредни новини. Достатъчно откачено беше, че въобще се върна на местопрестъплението, но появата му в новинарски репортаж щеше да бъде истинска лудост.
Обърна се бавно. Определено не е репортерка. Репортерките обикновено не носят черни бюстиета, докато са на работа.
— Извинете — каза Гидън, — на мен ли говорите?
— Само ако ви се говори — отвърна тя. — Аз съм Анди.
Беше поне с пет години по-голяма от него. Кафяви очи, кестенява коса, вдигната на опашка и промушена през бейзболна шапка с логото на Нюйоркската пожарна команда. Беше почти красива, но добре знаеше коя е най-забележителната й черта и това беше причината да не носи нищо върху черното си спортно бюстие, въпреки че вече преваляше октомври.
— Пожарникар ли си, Анди? — попита той и посочи шапката й с пръст.
— Беше на бившия — отвърна тя и завъртя очи, за да му покаже, че се радва, задето онзи вече не е част от живота й. — Аз ли? Аз съм по-добра в подпалването на пожари, отколкото в гасенето им.