— Разбира се, че я е убила — отвърна Даймънд.
— А защо това да не навреди на Мюриъл Сайкс? Тя първо твърди, че признанието е изтръгнато насила, но след това се огъва и признава, че ако госпожа Паркър-Стийл действително е убийца, то вината за измъкването й от правосъдието е на кмета. Така Сайкс на практика говори две взаимно изключващи се неща.
— Прав сте, детектив — каза Даймънд. — Наистина не разбирате много от политика. Правило номер едно в нея е: „Този, който говори най-убедително взаимно изключващи се неща, в крайна сметка печели изборите“.
— При цялото ми уважение, господин Даймънд — намеси се Кейтс, — за съжаление, аз знам нещичко за политиката. И понеже се заклехме да запазим пълна секретност, мога ли все пак да говоря открито? Информацията в случая е от ключово значение, а колкото повече знаят детективи Джордан и Макдоналд, толкова по-големи са шансовете им да разкрият този случай.
Даймънд претегли въпроса наум.
— Добре, капитане — произнесе накрая и се обърна към мен и Кайли: — Мюриъл Сайкс все пак има един неопровержим аргумент. Отговорността за това, че госпожа Паркър-Стийл се е измъкнала от правосъдието, действително е на кмета. Комисар Харис настояваше за пълно разследване, но семейството на Евелин убеди кмета да подкрепи решението на коронера, че се отнася за нещастен случай. Той се съгласи и цялата история се потули.
— Убедили са го? — учудих се аз.
— Не ви трябва да знаете подробностите — прекъсна ме Даймънд. — Важното е само това, че в момента кметът е попаднал в дълбока дупка, а най-лошото в случая е, че той сам си я изкопа.
10.
Човек не може да сгреши, ако поддържа добри взаимоотношения с дежурния сержант в участъка. Само едно телефонно обаждане до Боб Макгарт в деветнадесети участък бе достатъчно и пред кметската резиденция ни чакаше чисто нов служебен „Форд Интерсептор“. Ключът му беше на таблото и нямаше шофьор.
Качих се зад волана и завих наляво по Ийст Енд Авеню.
— Мислиш ли, че ще можем да закопчаем този тип за една седмица? — попита Кайли.
— Може би, ако работим в екип.
— Това пък какво трябва да значи? — извърна се рязко тя. — Още си ми бесен, че не се появих на минутата, в която ме извика? Виж, извинявай, че заради мен закъсняхме, но престани с това, Зак. Все пак сме партньори.
— Да не би току-що да каза, че съжаляваш, задето сме закъснели заради теб?
— Чу ме добре. Съжалявам и съм ти благодарна, задето ме покри.
Завих надясно по Осемдесет и шеста улица и спрях колата на една автобусна спирка. Обърнах се на седалката си и погледнах Кайли в очите.
— Не знам дали ме лъжеш, или просто скриваш голяма част от истината, но твоето признание, че съжаляваш, ми изглежда същото като цветята, които някой тип мъкне вечер вкъщи на жена си, след като цял следобед е чукал секретарката. „Извинявай, че закъснях, скъпа! В офиса непрекъснато се случват разни глупости.“ Виж, Кайли, аз съм детектив и мога да разпозная полуистината, когато я чуя. През последния месец за трети път ти се случва да закъснееш и да не отговаряш по телефона, затова е най-добре да ми кажеш какво става или да признаеш, че човекът, на когото поверявам живота си, не ми вярва достатъчно, за да сподели какво, по дяволите, се случва в неговия.
За щастие, тя не ме нападна.
— Всичко е заради Спенс — каза тя. — Той наистина падна под душа тази сутрин. Беше се надрусал с хапчета.
Кайли замълча и ме остави да възприема информацията. Не казах нищо, а и изражението ми не се промени.
— Изминаха три месеца от… от инцидента с Хамелеона — продължи тя. — Хирургът му предписа по една таблетка „Перкосет“ на всеки шест часа, но той ги гълта като бонбонки „Тик-так“. Снабдил се е с големи количества от тях и ги крие — опаковката на нощното му шкафче се изпразва само с няколко таблетки на ден, точно според предписанието, но е изпокрил дози из цялата къща. Миналата вечер открих петдесет таблетки, увити в алуминиево фолио и напъхани в един чорап в чантата му за фитнес.
— Откъде ги взема? — попитах аз.
— От „Доктор Добре съм“ или от някой друг откачалник в интернет, който може да му изпише рецепта дори от Боливия — отвърна тя. — Както и да е. Скарах се с него тази сутрин в спешното, след като го зашиха. Казах му, че ако не беше мой съпруг, щях да го издам.