— Детектив Джордан! — извика някой още в мига, в който слязох от колата.
Бяха Кейси и Бел, проправящи си път през тълпата към нас. Бяха се отървали от вида на бездомници, но изглеждаха смазани от умора.
— О, радваме се, че се върнахте — посрещна ме Кейси.
— Съжалявам, че изчезнах така внезапно — извиних се аз. — Как сте, момчета, взе ли ви се умът?
Бел се ухили.
— Може би малко.
— Може би доста — каза Кейси. — Това е на светлинни години от всичко, с което сме се занимавали досега, но имаме за вас доста добри новини, както и нещо, което няма да ви хареса.
— Първо се запознайте с партньорката ми — представих я аз, — детектив Макдоналд, а това са двамата господа, за които ти казах, че съм ангажирал — детективи Кейси и Бел.
Всички учтиво кимнаха с глави.
— Добре. Да видим какво имате за нас — казах аз.
— Намерихме една от онези сгъваеми пазарски колички, зарязана до дърветата покрай околовръстното на Шейсет и пета улица — съобщи Кейси. — Подобни вещи са голяма ценност в този район, затова не може да е стояла там дълго, иначе някой със сигурност щеше да си я прибере. Казахте, че Паркър-Стийл е изчезнала в петък, затова мислим, че не е убита в парка. Онзи я е убил някъде другаде и е захвърлил тялото й тук.
Драйдън вече ни беше съобщил това, но въпреки това ги оставих да обяснят.
— Предполагаме, че след като е убил Паркър-Стийл — поде Бел щафетата на разказвача, — убиецът я е натъпкал в чувал и я е докарал в квартала, като е паркирал колата си някъде наблизо.
— Момчета, можете ли да проверите в Пътна полиция за издадени билети за паркиране в радиус от десет пресечки около мястото на престъплението? — попита Кайли.
— От източната, както и от западната страна.
— Ще го направим, но аз не бих разчитал на това — отвърна Бел. — Паркирането тук през деня е истински кошмар, но след десет вечерта има доста свободни места, на които може да е спрял.
— Значи е оставил колата си наблизо — казах аз. — И до какво заключение стигнахте?
— Натоварил е тялото в пазарската количка и е минал през парка под безличното прикритие на някой бездомник като тези, които бродят из улиците на града — каза Кейси.
— По същия начин и ние двамата с Бел се смесвахме с тълпата. След това е прерязал катинара на оградата, завързал е жената на кончето, свързал е накъсо кабелите на въртележката, за да включи светлините и музиката, заключил е отново портала, захвърлил е пазарската количка, прескочил е каменната ограда и се е върнал обратно при колата си.
Двамата детективи стояха пред нас и ни гледаха с поглед на послушни кученца, които току-що са донесли пръчка и сега очакват потупване по главата.
— Добра работа — казах аз. — Видяхте ли някой подозрителен в тълпата?
Двамата се спогледаха и се разсмяха.
— Всички в тълпата изглеждат подозрително — отвърна Бел. — Мъртва жена в защитен костюм, качена на въртележка, е като магнит за всякакви откачалници. Ако убиецът иска да се отличи сред тях, май е най-добре да носи табела с надпис „Аз го направих!“.
— Ей, ей… вие там! — извика някой зад нас. Обърнах се. Двама мъже се провираха под жълтата полицейска лента и се приближаваха право към нас с Кайли.
— Какво, по дяволите, се опитвате да правите бе, хора? — изкрещя единият от тях.
— Стойте на място, детектив Джордан — предупреди ме Кейси.
— Познавате ли ги тези? — попитах.
— Запознахме се преди десет минути. Нали помните, казах ви, че има едно нещо, което никак няма да ви хареса? Ето го и него.
12.
— Имената им са Донован и Бойл — продължи Кейси. — Държат се като тъпанари, обикалят наоколо и разправят на всички, че са…
— Знам какво разправят, че са — отвърнах аз. — Благодаря. Оставете това на мен.
— Зак, и без това съм в скапано настроение — сграбчи ме за ръкава Кайли. — Остави ме да си го изкарам на някой друг, а не на теб.
— Моля, заповядай — съгласих се аз и отстъпих настрана.
Донован и Бойл се приближиха заплашително през тревата и се спряха пред нас. Преди да успеят да кажат нещо, Кайли ги атакува:
— Какво, по дяволите, си мислите, че правите, клоуни такива? Стойте настрана. Това е местопрестъпление.
Единият беше много висок, над метър и деветдесет, с тъмна коса и лице на чаровник. Другият беше по-нисък, с тънки устни и много късо подстригана коса — не беше и наполовина толкова симпатичен като първия. Така и не разбрах кой кой е.