— Нашето местопрестъпление — рязко каза онзи с късо подстриганата коса. — Аз съм Бойл, а това е Донован. Ние сме водещите детективи по случая „Хазмат“.
— Доколкото чух, довели сте го до задънена улица. Считано отпреди час, случаят е наш.
— И кой го казва?
— Шефът ми. Капитан Делия Кейтс, както и нейният шеф — полицейски комисар Ричард Харис, както и неговият шеф — кметът.
— Пълни глупости — заяви Бойл. — Защо, по дяволите, са ни оттеглили?
— Не са ви оттеглили — уточни Кайли. — Случаят е прехвърлен на отдел „Специални клиенти“ на Нюйоркската полиция. Аз съм детектив Макдоналд, това е детектив Джордан, а вие двамата сте назначени за наши помощници.
— Ще работим за вас? — попита Донован.
— Някакъв проблем ли има, детектив Донован? — отвърна Кайли.
— Дяволски си права, че има проблем!
— В такъв случай изпратете всичко, с което разполагате по случая „Хазмат“, в нашия офис. Ние ще поемем от тук нататък.
— Как не! На никого в „Специални клиенти“ не му пукаше за първите три жертви, но сега, когато е намесена и Мюриъл Сайкс, кметът скача в играта и хвърля случая най-отгоре в купчината. И каква ще е вашата задача? Да хвърлите колкото можете повече боклук върху Паркър-Стийл, за да може кампанията на Сайкс да затъне от това?
— Тук не става въпрос за политика — каза Кайли. — Става въпрос само за това да хванем един сериен убиец.
— И какво, по дяволите, си мислехте, че сме правили през последните четири месеца?
— Хм, интересно, но и кметът попита същото. „Какво, по дяволите, са правили онези две ченгета през последните четири месеца?“ Ако не ви харесва решението му, можете да подадете жалба в участъка.
Донован погледна партньора си. Със сигурност и двамата не искаха да бъдат втора цигулка, но нямаха никакъв напредък по случая и Кайли го знаеше. След това и двамата погледнаха към мен, сякаш можех да кажа нещо, за да я разубедя. Дори не мигнах.
— Решавайте, момчета — заяви тя. — С нас ли сте на борда?
— Ей, ако те не искат — намеси се и Кейси, — ние двамата с Бел ще се радваме да…
— Назад! — прекъсна го Донован. — Това си е нашият случай още от първия ден и няма да позволим да ни изритат от него заради някакви си политически глупости. Оставаме.
— Значи можете да започнете, като до двадесет минути ни донесете материалите по разследването в Деветнадесети участък — заяви Кайли и му подаде визитката си. — Бъдете сигурни, че ще спомена пред кмета за вашето желание за съдействие.
Двете ни кученца гледаха така, сякаш някой току-що им е отмъкнал любимата играчка.
— Това значи ли, че няма да имате нужда от нас? — попита Бел.
— Вие, момчета, ни помогнахте много и го оценяваме — обадих се аз.
— Значи тези двамата ще работят по случая, а ние не, така ли? — попита отново Бел.
Кимнах, но Кайли, която винаги държи да има последната дума, заяви само:
— Засега.
13.
— Успя ли да си изкараш яда? — попитах Кайли, след като двата екипа полицаи се разделиха.
— Винаги имам резервен запас — отвърна тя.
— Гадно е, когато се налага да замениш две, кипящи от желание за работа ченгета с две, които са глътнали бастун — отбелязах аз.
— Зак, знаеш, че можеше да ангажираме и четиримата — отговори Кайли. — В подобни случаи имаме картбланш. Можем дори да съберем екип от петдесет души и да прекараме цялото си време, потънали в собствената си бюрокрация. Но всичко, от което този случай наистина се нуждае, е ние двамата с теб да направим това, в което ни бива най-много. Помолих Донован и Бойл да се навъртат наоколо, защото двамата имат сериозен потенциал да научават неща. Но веднага щом наберем скорост, мисля отново да стана гадна и да ги пратя да издават фишове в Пътна полиция.
Прекарахме на местопрестъплението още час. Хората на Чък Драйдън продължаваха да оглеждат под лупа района, но не откриха нищо друго, освен пазарската количка. Върнахме се в офиса.
Отдел „Специални клиенти“ си няма специално място. Подобно на други елитни полицейски части, ние се помещаваме в съществуващите полицейски участъци, в нашия случай — Деветнадесети участък на Източна шейсет и седма улица, между Трето авеню и „Лексингтън“. В Деветнадесети участък има над двеста униформени полицаи и десетки детективи, но все пак мястото е достатъчно, за да събере и нашия отдел в един ъгъл на третия етаж, малко далеч от всекидневната лудница долу.