Бел явно очакваше отговор на въпроса си.
— Като се изключи това, че понякога ми се налага да съсипя чифт хубави обувки с газене в мокра трева, бих казал, че е адски готино.
— А къде е партньорката ви? — попита Бел.
Нямам никаква представа.
— Пътува насам — излъгах.
Пресичахме централната алея, когато чух пронизителния вой на латерните.
— Отблизо е още по-дразнещо — отбеляза Бел.
Успяхме да се приближим най-много на шест-седем метра, тъй като на пътя ни се изпречваше триметрова сгъваема ограда. Зад нея се виждаше старинна въртележка, която всяка година привличаше стотици хиляди родители и деца в парка.
Паркът щеше да отвори чак след няколко часа, но въртележката се въртеше, кончетата се издигаха и спускаха, а наоколо гърмеше циркова музика.
— Не можете да влезете. Заключено е — отбеляза Кейси.
— А тя как е влязла?
— Онзи, който я е сложил там, е счупил катинара — отвърна той. — След това го е заменил с кодова ключалка за велосипеди, а те се отключват дяволски трудно.
— Очевидно не е искал да се появи някой и да развали малкото му представление — казах аз.
— И ние така си помислихме. Ще изпратят човек от специалния отряд да я среже.
— Не и преди някой от криминалистите да я провери за отпечатъци — казах аз. — Съмнявам се, че ще намерим нещо, но не искам някой каубой с ъглошлайф да съсипе евентуални доказателства.
— Детектив Джордан — обади се Бел, — оттук можете да видите тялото.
Приближих се към мястото, където стоеше той, и надникнах през една пролука в оградата.
— Ето я — уточни Бел, сякаш можеше да пропусна да видя мъртвата жена, облечена в бял защитен костюм, привързана към конче в ярки червени, сини, зелени и жълти цветове.
— По дяволите! — казах аз, когато тя премина покрай нас.
— Това ли е вашата липсваща персона от хайлайфа? — попита Бел.
— Да. Името й е Евелин Паркър-Стийл.
И двете ченгета ме изгледаха с погледи, казващи: „Никога не съм я чувал“.
— Баща й е Ленърд Паркър — казах аз. — Собственик е на стотина киносалона из цялата страна. Брат й е Деймън Паркър…
— Онзи от новините по телевизията? — попита Кейси.
— Знам само, че е световноизвестен телевизионен журналист — уточних аз, — и със сигурност може да се каже, че е онзи от новините. А съпругът й е Джейсън Стийл Трети, наследник на веригата хотели и казина „Стийл“.
— Мамка му! — подхвърли Кейси към Бел. — Натъкнали сме се на Първата дама сред богатите мацки.
— Тя е много повече от това. Работи като високоплатен политически съветник и в момента е шеф на кампанията на Мюриъл Сайкс — жената, която се кани да смени любимия ни кмет Спелман.
— Богата, известна и с връзки — каза Бел. — Това си е точно случай за „Специални клиенти“. Май е най-добре да се омитаме от тук, преди да сме си провалили прикритието. Успех, детектив.
— Чакайте малко — спрях ги аз. — Партньорката ми закъснява, а вие можете да ми помогнете, като удържите тълпата настрана.
Кейси инстинктивно погледна през рамо към пустия парк.
— В момента тук няма никого — казах аз, — но ще се появят. Медии, зяпачи, хора, които бързат за работа, но винаги могат да намерят време, за да спрат и да позяпат някоя катастрофа, а ако имаме късмет, дори убиецът. Някои обичат да се връщат, за да видят каква ще бъде реакцията към стореното. Имате ли нещо против да ми помогнете?
Двете ченгета се спогледаха и се ухилиха като хлапета, които току-що са разбрали, че училището е затворено заради силен снеговалеж.
— Дали имаме нещо против да помогнем на отдел „Специални клиенти“ за такъв важен случай? — възкликна Бел. — Шегуваш ли се? Какво се иска от нас?
— Да се преоблечете в чисти дрехи, да разкарате тази воня и да се поразходите наоколо, като си държите очите и ушите отворени.
— Ще сме чисти след десет минути — отвърна Бел и двамата изчезнаха.
Карнавалната музика ме влудяваше, затова се отдалечих от въртележката толкова, че да мога да събера мислите си. Набрах номера на партньорката си Кайли Макдоналд и за трети път тази сутрин обаждането ми се прехвърли директно на гласова поща.
— По дяволите, Кайли! — изругах. — Понеделник сутрин е, часът е шест и четиридесет и седем. Вече цели 17 минути, откакто съм нагазил в една наистина кофти седмица, и ако не съм ти го споменавал преди, да знаеш, че няма никой друг, освен теб, с когото да предпочитам да си прекарвам кофти седмиците.