Доста по-далеч.
Сега обаче тя е госпожа Спенс Харингтън, съпруга на успешен телевизионен продуцент на хитов полицейски сериал, който се снима точно тук, в Ню Йорк. Спенс е готин човек и двамата се разбираме добре, но някак си ми е криво, че аз прекарвам по четиринадесет часа на ден, преследвайки лошите в компанията на Кайли, докато той поема нощните смени с нея.
— Името й е Кайли Макдоналд — казах аз, включвайки се в малкото представление на Драйдън.
— А, да — отвърна той. — Е, значи всичко това вероятно ще падне в нейния скут. Както и в твоя впрочем.
В скута й? Какви ги мислиш, Чък?
— Аха — съгласих се аз. — Почти съм сигурен, че двамата с детектив Макдоналд ще получим задачата да намерим този маниак.
Ако детектив Макдоналд изобщо се появи на работа.
3.
— Свалете я — нареди Драйдън, щом екипът му натрака няколкостотин снимки на Евелин Паркър-Стийл на местопрестъплението. Колкото и ужасяващо да беше, аз си представих как проблясващите светлини и ярко оцветените кончета ще придадат празничен вид на снимките в контраст с тези на останалите жертви.
Свалиха тялото й на носилка, поставена близо до основата на въртележката, и аз приклекнах, за да я огледам по-отблизо.
— Май си открил изчезналата — обади се познат глас зад мен.
— За нея ли говориш, или за себе си? — отвърнах аз, твърде ядосан на Кайли, за да се обърна и да я погледна.
Кайли Макдоналд не си пада по извиненията. Това се дължи на факта, че според нея тя самата никога не греши.
— Ей, пристигнах тук веднага щом можах — отвърна тя, като натърти на думата „можах“, така че цялото нещо прозвуча повече като „Стой настрана!“, отколкото като „Съжалявам“.
Сега вече със сигурност нямаше да се обърна и да я погледна.
— Да си получавала случайно съобщение, че имаме убийство за разследване? — казах аз, докато нарочно се взирах в тялото на мъртвата.
— Да, мисля, че си ми оставил около двадесет и седем съобщения.
— Телефонът ти все пак работи. Значи проблемът сигурно е бил в пръста, с който натискаш бутона на слушалката.
— Зак, наоколо има около стотина любопитни зяпачи които ни наблюдават от другата страна на жълтите ленти. Наистина ли смяташ, че точно сега е идеалният момент да ти обяснявам защо закъснях? Какво ще кажеш просто да ме запознаеш с това, което съм пропуснала?
— Първо малка корекция на съобщението „Имаме убийство за разследване“. Вече имаме четири — казах аз докато тя приклякваше до мен. — Това е мъртвата Евелин Паркър-Стийл, а това е закъснялата Кайли Макдоналд.
Представих ги една на друга и погледнах през рамо, за да видя реакцията й. Почти невъзможно е Кайли да изглежда по друг начин, освен красива, но тази сутрин, макар и секси, бе доста неглиже. Палавото пламъче в очите й и секси усмивката бяха изчезнали, а на тяхно място имаше подпухнали клепачи и намръщена физиономия. Обичайната й харизма, която караше хората да се обръщат след нея, беше сякаш обгърната в здрач. Каквото и да я беше накарало да закъснее, със сигурност не беше нещо добро. Почувствах се гадно, задето се бях държал толкова остро с нея.
— Извинявай, че се отнесох така — казах аз. Изведнъж се оказах в ситуация аз да се извинявам. — Добре ли си?
— По-добре от нея — отвърна тя, докато оглеждаше изпочупените зъби и изместената челюст на жертвата. — Това е гадно. Била е жива, когато са й го причинили. Сериозно ли говореше за четирите убийства? Къде са другите три жертви?
— Мъртви и погребани — отвърнах аз. — Те са предишните жертви на Хазмат.
Кайли вече беше си сложила латексови ръкавици и посегна към защитния костюм.
— Всеки може да купи от тези костюми. Откъде сме сигурни, че не е някой подражател на убиеца?
— Чък Драйдън е работил по останалите случаи и казва, че този носел белезите на останалите три.