Възмездието на Изида [bg]

Пол Дохърти Възмездието на Изида (книга 5 от "Египетски загадки")

Действащи лица

 ДВОРЕЦЪТ

Хатусу — фараон от XVIII династия

Сененмут (Сенмут) — велик везир и първи министър, известен архитект и строител, любовник на Хатусу Валу — Очите и ушите на фараона — царски обвинител

ЗАЛАТА НА ДВЕТЕ ИСТИНИ

Амеротке — върховен съдия на Египет

Пренхое — писар в Залата на двете истини, близък роднина на Амеротке

Асурал — началник на стражата в храма на Маат — богинята на истината, в който се намира и Залата на двете истини

Шуфой — джудже, слуга и довереник на Амеротке Норфрет — съпруга на Амеротке Ахмазе и Кърфей — синове на Амеротке

ХРАМЪТ НА ИЗИДА

Импуки — върховен жрец и пръв лечител

Тена — съпруга на Импуки, върховна жрица

Пасер — осиновено дете на Импуки, високопоставен жрец

Мафдет — началник на храмовата стража

ДОМЪТ НА СУТАН

Сутан — оттеглил се от активна служба високопоставен пълководец

Луперна — съпруга на Сутан

Мена — главен писар

Хеби — личен слуга на Сутан

ВТОРОСТЕПЕННИ ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА

Надиф — офицер от пустинната стража Шардана — разбойник от бандата на Себаус Джед — разбойник от бандата на Себаус Хефау — ловец на змии Апеп — ловец на змии

Сития — куртизанка, член на бандата Себаус

Сесе — известен архитект и строител

Нетба — таванска аристократка, дъщеря на архитекта Сесе

Рахимере — бивш велик везир на Египет, обвинен в заговор срещу Хатусу и принуден да се самоубие

Историческа бележка

Първата династия на Древен Египет е установена около 3100 г. пр.Хр. От тогава до началото на Новото царство (1550 г. пр.Хр.) Египет преминава през редица коренни преобразования — строежа на пирамидите, появата на градовете по течението на Нил, обединението на Горен и Долен Египет и възхода на религията, основана върху култа към Бога Слънце Ра и към Озирис и Изида. Царството успешно се брани и от чуждите нашествия — най-вече от нахлуващите от Азия хиксоси, които го разоряват.

Към 1479 г. пр.Хр. Египет е омиротворен и обединен от фараона Тутмос II: страната е на прага на нов възход и слава. Фараоните преместват столицата си в Тива; изгарянето в пирамидите е заменено с разрастването на некрополите на западния бряг на Нил, а Долината на царете се обособява като гробница на царските особи.

За по-голяма яснота си послужих с гръцките наименования на градовете и на някои други обекти — например Тива и Мемфис, а не с архаичните им египетски имена. С топонима Сакара е описан цялостният комплекс от пирамиди около Мемфис и Гиза. Освен това се спрях и на по-краткия вариант на името на царицата фараон — Хатусу вместо Хатшепсут. Тутмос II умира през 1479 г. пр.Хр., а след краткия период на несигурност и объркване съпругата му завзема властта и управлява Египет цели двайсет и пет години. Страната се превръща в могъща империя и става най-богатата държава в света.

Египетската религия също се развива: процъфтява култът към Озирис. Легендата разказва как този бог, убит от брат си Сет, е възкресен от обичната си сестра и съпруга Изида, която ражда сина им Хор. Новите култове е трябвало да бъдат противопоставени на преклонението на египтяните към Бога Слънце като израз на желанието им за единение на многоликия религиозен ритуал. Защото за тези земи е било присъщо дълбоко страхопочитание към всички живи същества — животни и растения; потоците и реките също са били смятани за свещени, а техният повелител фараонът е бил обожествяван като въплъщение на върховната воля, царуваща над света.

Към 1479 г. пр.Хр. египетската цивилизация намира израз на струпаните от нея богатства в религиозния живот, церемониала, архитектурата, облеклото, образованието и охолния живот. Господстващи в тази цивилизация са съсловията на воините, жреците и писарите, а изтънчеността им се долавя в словосъчетанията, с които представят себе си и своята култура. Например фараонът е Златен ястреб, хазната е Дом на среброто, военните времена са сезонът на хиената, а царският дворец е Дом на милион години. Но въпреки смайващия блясък на египетската цивилизация политиката на страната — както вътрешна, така и външна — може да бъде определена единствено като насилствена, кървава и деспотична. Тронът на върховния владетел неизменно е център на интриги, завист и люти стълкновения. Ето каква е политическата арена през 1479 г. пр.Хр., когато на нея се появява блестящата млада Хатусу.