Мафдет взе меча, извади го от ножницата и бавно го прибра отново — заплашителен жест, чието значение не убягна на Импуки.
— Не ви харесвам — реши да се върне на сблъсъка той, — защото обичате да убивате. Хвалите се, перчите се наляво-надясно, ядете като прасе!
— Върша ли си работата? Нещо да съм сгрешил? Някакви проблеми? Някой да е прескочил стените на храма и да е нахлул вътре? Да са откраднати скъпоценности? Поклонниците и посетителите са следени и придружавани, нали?
— А хесетките? — извика вбесено жрецът. — Четири момичета, танцьорки и певици от храма, посветени от родителите им да служат на майката богиня, девици, които са се заклели да не напускат светилището. А вече четири от тях изчезнаха безследно.
— Ако на една млада жена й се прииска.
Импуки стовари юмрука си върху писалището:
— Тези момичета са посветени на богинята, а не са уличници! Никой не ги е видял да си тръгват, не са се върнали в домовете на родителите си. И според върховната жрица — Импуки изсумтя подигравателно — те са били напълно щастливи тук.
— Значи вината е моя? От къде на къде ще държите мен отговорен? Ако някой реши да се покатери през стената и избяга, какво мога да сторя?
— Поставете часови!
— Стражите и жреците вече наблюдават стените.
Импуки сграбчи ветрилото и ядосано го заразмахва пред тясното си лице. Отвътре вреше и кипеше. Мускулите на врата му бяха напрегнати, устата му бе пресъхнала, сякаш го бе брулил пустинният вятър. Притвори очи и се опита да успокои дишането си. Когато ги отвори отново, видя Мафдет да седи с кръстосани крака и спокойно отпуснати ръце, зяпайки невъзмутимо в тавана и тихо подсвирквайки си.
— Ще ви прогоня от храма — процеди Импуки. — Ще отида в двора, фараонът се вслушва в думите ми. Мястото ви не е тук, а при останалите мързеливи ветерани в хановете в Некропола и в бордеите на Тива.
— Ако го направите — Мафдет се поизправи в стола, — ще поискам аудиенция при божествената, при моя покровител генерал Сутан или при господаря Сененмут. И ще им разкажа за тайните дела в храма.
— Какви тайни дела?
— Ами, господарю. — капитанът въздъхна и потупа шкембето си, премлясквайки жадно. Изгледа с копнеж делвата край вратата. — Наистина е странно колко много хора умират тук, в Дома на залеза.
Импуки сгъна рязко ветрилото:
— Какво искате да кажете? Те са възрастни и болни, идват при нас, за да умрат, а ние се стремим да ги дарим с утеха и спокойствие в последните им дни.
— И след смъртта си те оставят богати дарове на храма — добави войнствено Мафдет.
— Не се нуждаем от парите им — отвърна жрецът.
— Те просто желаят да се отблагодарят за уменията и грижите ни. Същото е и в другите храмове, тези дарения са капка в морето.
— Има и друго.
— Какво? — жрецът се обливаше в пот. Изведнъж сетивата му се изостриха, бръмченето на мухите над чинията с подсладени фурми като че ли се усили и дразнещият звук го накара да стисне зъби. За първи път от началото на срещата усети полъха на страха. Какво знаеше Мафдет? За какво намекваше? — Сега е моментът да кажете всичко — пое си дълбоко дъх: — А ако не, вече е време да се връщате към задълженията си. Искам незабавно да претърсите градините, горичките и всички по-закътани местенца.
— И какво ще търся, господарю? Да не мислите, че момичетата се спотайват тук и си играят на криеница?
— Всеки ден тук е пълно с посетители. Много от тях са болни — телесно и душевно. Посещават Дома на живота, правят приношения в светилищата, търсят съветите на жреците и лекарите — пое си дълбоко дъх: — Възможно е сред нас да има грешник, мъж, който обича млади жени.
— Глупости — прекъсна го Мафдет. — Уверявам ви, че хесетките са доста гласовити. Само някой да ги докосне, и писъците им ще отекнат в цяла Тива.
— Откъде сте толкова сигурен, капитане? Да не сте им посягали?
— Просто така се говори.
— Младите жени в храма са посветени на богинята майка, не са за забавление на пияни войници.
— Ще си позволя да повторя думите ви, господарю: ако ще отправяте някакви обвинения, сега е моментът. Обичам да си говоря с момичетата, закачам ги. Ако пожелая някоя от тях, ще го направя, както си му е редът.
— Слушайте ме внимателно, капитане, това е заповед. Тази вечер, вместо да си седите у дома, ще претърсите храма. Минаха месеци от изчезването на първото момиче, то може да е било жертва на свада сред самите хесетки. Страхувам се, че трябва да търсите трупа й.
— През нощта? — възрази Мафдет.
— Вземете факли. Направете го под прикритието на нощта, за да не будите подозрения. Да забравим недоразуменията и острите думи. Родителите на момичетата вече са се обърнали към двореца. Лично фараонът е проявил интерес към съдбата им. Искам да претърсите градините и горичките, всички усамотени кътчета на територията на храма. Проверете дали някъде не е копано наскоро. Утре сутринта очаквам подробен доклад за това, което свършите — Импуки вдигна ръка. — Свободен сте.