Към 1478 г. пр.Хр. Хатусу вече е успяла да подчини критиците и враговете си — както в родината, така и отвъд границите на Египет. Тя печели голяма победа срещу царството Митани на Север и в същото време съумява да прочисти двора от противниците си, предвождани от великия везир Рахимере. Подкрепя я любовникът й — хитрият и умен Сененмут, когото тя назначава и за основна фигура в управлението си. Хатусу е твърдо решена да наложи волята си върху всички слоеве на обществото и да бъде приета за царица и фараон на Египет.
Египетското общество е дълбоко проникнато от идеята за задгробния живот. Древните египтяни не познават характерния за модерния човек страх от смъртта. За тях умирането е вълнуващо приключение, пренасяне в прекрасните владения на бог Озирис. Смъртта е «отпътуване към Далечния запад» и за всеки египтянин е въпрос на чест да се подготви подобаващо за този нов етап от съществуването си. Пътуването е опасно и изпълнено с премеждия; за да стигнат до «вечнозелените поля», мъртвите трябва да преминат през подземния свят, където в Залата на справедливостта боговете претеглят душите им с Везните на истината. За древните египтяни символ на душата е сърцето. Само хората с чисти сърца може да бъдат допуснати във «вечните полета на благословените». За да се улесни пътуването към отвъдното, за да се предотвратят евентуалните перипетии, трябва да се спазват определени правила преди погребването: тялото да бъде балсамирано и пречистено според ритуалите на Озирис.
И в отвъдния живот мъртвият се нуждае от пари, вещи, слуги, храна и напитки и затова го погребват с всичко необходимо. В некропола на западния бряг на Нил са открити най-различни погребални дарове. Древните египтяни често посещавали гробниците в празничен ден, за да проветрят саркофазите и да подновят предназначената за мъртвеца покъщнина. Жреците от всички храмове въртели оживена търговия със свещени амулети и скарабеи, а молитвите им били изключително важни за благополучния край на пътуването. Няма изключение от правилото, то обхваща всички — от най-бедния селянин до самия фараон. Всеки новопровъзгласен цар е бил длъжен да осигури подобаващо погребение на предшественика си, а след това да предпази саркофага му от посегателства и да осигури неприкосновеността на покойника.
Откритата през двайсетте години на XX век гробница на Тутанкамон хвърля нова светлина върху истинската стойност на съкровищата, които са се съхранявали в домовете на вечността — от алабастрови съдини до легла и колесници. Изкушението да откраднеш скъпоценна вещ е старо колкото светът, и затова напълно логично точното местоположение на гробниците се е държало в най-строга тайна. Царските архитекти с изключително майсторство са прикривали входовете към тях и дори са изграждали хитроумни капани за дръзналите да проникнат в Дома на вечността. И въпреки опасностите ламтежът към скритите богатства често е надделявал. От редица исторически сведения знаем, че един подобен нощен набег е превръщал късметлията крадец в уважаван богаташ. Естествено, проникването в гробниците, заграбването на скъпоценностите и пренасянето им са криели смъртоносни рискове. Заловеният крадец не е можел да очаква милост, грозяло го е ужасяващо наказание: изгаряне жив сред скалите над Тива или пред входа към Долината на царете. Въпреки това постоянно са се намирали достатъчно умни и алчни престъпници, за да си пробват късмета. Фараоните са гледали на тези грабежи като на пряко посегателство върху властта, величието и мощта им. Днес Долината на царете и гробниците са туристическа атракция, но по времето на управлението на Хатусу са били сцена на смъртоносна игра на котка и мишка.
Пролог
Кер: непрогледна тъмнина
Разбойниците в домовете на вечността не можеха да повярват на късмета си. Проникнаха безпроблемно в Долината на благородните — дълбок овраг вдясно от връх Мерецегер, Мълчаливеца, който се извисяваше над некропола на западния бряг на Нил срещу храмовия комплекс на Карнак. Стражите пред гробницата бяха лесна мишена — едно безшумно замахване с ножа или обтягането на гаротата бяха напълно достатъчни. Предводителят им бе дал точни указания и подробно описание на набелязаната царска гробница. Облечени в черно от главата до петите, се спуснаха в долината като демони и се запромъкваха по лъкатушещите пътечки. Не се познаваха помежду си, обединяваше ги едничката всевластна цел да плячкосат някоя гробница и да сложат ръка върху несметните съкровища от дома на вечността на някой угоен богаташ, който отдавна бе преминал в Далечния запад.