— Добре съм — отвърна Амеротке. Посочи кожената торба. — Очевидно не си дошъл единствено да провериш как съм.
— Къде са откраднатите скъпоценности?
— Долу в подземието.
Сененмут пожела да ги разгледа и Амеротке го поведе по коридорите. Съдът започваше да се пълни отново. След като бяха заситили глада си и бяха отпочинали под сянката на дърветата в градините на храма, писарите и жреците се завръщаха за втората сесия на съда, която щеше да приключи едва при залез-слънце. Всички припряно се отдръпваха да направят път на първия везир на фараона и на върховния съдия, които, обградени от смелчаците на царя, прекосиха лъкатушещите коридори и се спуснаха по стъпалата към голямото подземие. Вратите бяха охранявани от стражи с почетните знаци на богинята Маат. Амеротке взе ключовете от дежурния, счупи печатите, отключи вратите и направи път на Сененмут.
Подземието бе дълго и с нисък таван. На светлината на закачените по стените факли се разкриха купчинки ракли и ковчежета със скъпоценности. Сененмут си тананикаше тихо, внимателно провирайки се между красивите огледала с украсени с цветни стъкълца и полускъпоценни камъни рамки, сандъчета със стъкленици с благовонни масла, ръкавици, сандали, диадеми, гривни от слонова кост, нагръдници, златни нашийници, статуетки и скарабеи, обеци и гривни, ритуални нарове, инкрустирани със злато възглавнички, изящно украсени погребални ладии, посребрени свещени реликви, нощни гърнета, десетки ушебти — обкичени със скъпоценни метали статуетки, които представляваха слугите на мъртвеца. Амеротке обясни, че всяка вещ е описана, дори миниатюрните тронове и колесници. Сененмут бръкна в една кутийка с бижута и през пръстите му се посипа блестящ цветен водопад.
— Не беше трудно — допълни съдията. — Знаехме какво е откраднато, и бързо сравнихме откритите скъпоценности със скъпоценностите от списъка. В крайна сметка успяхме да възстановим близо три четвърти от ограбеното. Някои неща бяха повредени, но след като жреците ги прекадят и пречистят, могат да бъдат върнати на законните им собственици.
Сененмут го хвана под ръка и го поведе към ниска масичка, над която пламтеше факла. Отвърза торбата и внимателно извади голям златен медальон, на който бе гравиран коленичил владетел с огърлица от истински перли около врата. Медальонът бе доста тежък, перлите бяха изключителни.
— От гробниците ли е? — попита Амеротке.
— Да, само че... — Сененмут почука с пръст по медальона — ... бе намерен не тук, а в един град в района на Амки в Северен Ханаан.
Амеротке зяпна невярващо.
— Нашият пратеник там случайно е попаднал на него. И това означава, че престъпниците са успели да изнесат част от плячката извън страната.
— Но нали има охрана по границите, митнически постове!? — възкликна съдията. — Скъпоценностите няма как да се скрият, а е изключително опасно, ако те заловят.
— Така е — отвърна сухо великият везир, гласът му отекна в подземието. — Златният медальон тежи колкото меч. Принадлежал е на дядото на Хатусу и е бил в неговата гробница. Преди няколко месеца е бил откраднат, изнесен извън границите на Египет и предложен за продан в един от ханаанските градове.
Амеротке невярващо се взираше в красивото украшение, което бе безценно по много причини.
— Можеш ли да си представиш какво означава това за божествената? Вещи на предните й, най-големите скъпоценности на Египет се предлагат по пазарите в чужбина — Сененмут тежко си пое дъх. — Крадците са безкрайно арогантни. Медальонът е бил пренесен в някакъв тайник. Ако пратеникът е бил заловен от стражата по границата или от патрулиращи колесници по пътя на Хор, го е чакала сигурна смърт. Оказа се прав, Амеротке, отсякохме бурена, но корените му са все още в земята.
— При разпитите не успяхме да измъкнем никакви други имена — сви рамене съдията. — Ясно е, че самоличността на предводителите се пази в най-строга тайна. Те разполагат с подробни сведения за Долината на царете, за тайните входове на скритите гробници и за помещенията вътре. Освен това могат спокойно да изнасят съкровищата извън пределите на Египет. Но кои са те? Единствената ни следа са двете жени, които бяха осъдени на доживотен затвор — плъзна поглед по натрупаните съкровища, вниманието му бе привлечено от изящна сребърна статуетка на готов за скок леопард. Отгоре бе позлатен, петната по кожата бяха от скъпоценни камъни, а за очи бяха сложени два големи рубина. — Но защо да разръчкват гнездото на осите, като изпратят убийци срещу мен? Като предупреждение? За отмъщение?