— Или — обади се Сененмут — защото се страхуват, че знаеш нещо, което може да те отведе при предводителите на тази скверна шайка. Помисли внимателно, прегледай записките си. Дали не си пропуснал нещо? — отдалечи се за миг и след това се върна: — А, Хатусу не само изпраща благопожеланията и молитвите си, но и има една молба. Господарката Нетба идва ли вече при теб? — Амеротке кимна. — Божествената желае да посетиш храма на Изида — Сененмут бръкна под робата си, извади свитък и му го подаде. — Интересува ни не само смъртта на бащата на Нетба, но и изчезването на четири хесетки от храма.
— Още нещо? — сопна се Амеротке.
— Да, капитанът на стражата е бил убит по особено жесток начин. Ръцете и краката му са били вързани, тестисите — отрязани, а сърцето — извадено и е бил оставен да умре от загуба на кръв.
— Мафдет! — възкликна съдията. — Така се казваше капитанът на стражата, нали? — замълча за миг.
— Името му бе споменато при разследването на грабежите. Изникна съвсем случайно, Мафдет е служил в стражата на Некропола. Освен това е бил в свитата на великия везир Рахимере. Чудя се дали няма връзка между смъртта му и делото?
— Разполагаш ли с някакви улики срещу него?
— Не, не — поклати глава Амеротке. — Просто бях направил списък с всички, които някога са служили в гарнизона в Некропола, и съм запомнил Мафдет заради връзката му с Рахимере. За поста го е препоръчал генерал Сутан, който също умря наскоро — съдията замислено прокара пръст по устните си. — Като стана дума за храма на Изида, възможно ли е хората, които са замислили и организирали кражбите, да са високопоставени жреци? Те присъстват при погребенията на фараоните, познават Долината на царете по-добре от мен, придружават тленните останки до самата гробница и лесно биха могли да огледат вътрешността. Дали в архивите на храма на Изида не се пазят карти и скици?
— Възможно е. Имаш ли доказателства в подкрепа на тази хипотеза? — попита Сененмут.
— Абсолютно никакво. Нито един храм не е под подозрение, бил той на Изида, или на Амон. Но все пак — Амеротке плесна с ръце — още при произнасянето на присъдите ми се струваше, че нещо ми се е изплъзнало...
Сененмут се отдръпна в сенките.
— Не ми се вярва да намериш престъпниците в храма на Изида — великият везир говореше с гръб към съдията. — Божествената смята Импуки и съпругата му Тена за свои близки приятели.
— Ще го имам предвид.
— Днес следобед ще гледаш случая със смъртта на генерал Сутан, нали? — Сененмут се обърна и отново се приближи към него. — Хатусу е изключително заинтересувана от изхода на делото. За убийство или за нещастен случай става въпрос?
— Знам какъв ще е отговорът на Валу — усмихна се Амеротке. — Въпросът е как на терасата на един от великите египетски пълководци, известен с ненавистта си към змиите, са се озовали цяло гнездо усойници.
— Нещастен случай?
Амеротке разпери ръце:
— Не, господарю, подозирам, че става дума за убийство.
Трета глава
Тетет: унищожавам
Жрецът в храма на Маат довърши хвалебствения химн в чест на богинята на истината, напръска със светена вода наоса с нейната статуя, запали двете кадилници с благовония и отвори вратичките на светилището. Коленичилият върху възглавничка Амеротке сведе глава. Молеше се сърцето му да остане вярно на истината и от устата му да излизат само справедливи присъди въпреки всички опасности и тревоги. Притисна чело о студения под. Жрецът отново окади с благовония светилището и тихо се отдръпна. Амеротке се изправи и зае мястото си в трона на справедливостта. Наосът бе зад гърба му и съдията почти физически усещаше силата на богинята.
— Съдът от Залата на двете истини — започна тържествено Амеротке — започва заседанието си. Нека тези, които търсят справедливостта на фараона, да пристъпят напред.
След обичайния ритуал съдът се зае със задълженията си за следобеда. Горещината вече бе понамаляла. Сенките в градините отвън се бяха удължили, прохладният ветрец ухаеше на цветя. Натруфен с всички почетни знаци на върховен съдия, Амеротке седеше спокойно на трона, стискайки гегата и млатилото. Докато чакаше останалите да заемат местата си, той зарея поглед през големия прозорец към ливадите на Маат, където кротко пасяха стадата питомни газели и петнисти сърни. Вдясно от прозореца се бяха подредили писарите със сведена глава, стискайки пера над разгънатия пергамент. Бяха длъжни да запишат всяка произнесена дума. Накрая началникът на кабинета на Амеротке щеше да изготви официалния доклад с копия за Дома на милион години и за служителите на царския обвинител Валу — Очите и ушите на фараона.