— Благодаря на генерал Омендап за разказа, той е изключително важен за делото — измърка Валу. — Оцеляването на полковник Сутан в тази обител на ужаса е красноречиво доказателство за смелостта му, но изпитанието е оставило дълбока следа в душата му. Десетки свидетели могат да потвърдят, че генералът е питаел дълбока и нелечима омраза към змиите. Оцелял е от мъчението на либийците, ала сърцето му е останало обвито от ужас. Дори близките му ще потвърдят, че генералът е държал домът му да се претърсва за змии сутрин, обед и вечер. Купил е специално обучени мангусти за унищожаването на влечугите. Обичал е терасата не само заради хладния бриз на Амон, а и защото е гледал на нея като на безопасно място. В нощта на смъртта си, както ще чуете от свидетелите, генералът е заповядал терасата да бъде внимателно претърсена. Били са прегледани кошниците, завивките в леглото, пространството под столовете и масите. Не са били открити никакви следи от усойници. Но въпреки това по-малко от час след като генералът е останал сам, са се чули ужасяващи писъци. Когато слугите са се качили на терасата, са открили истинско гнездо от усойници. Откъде са се появили те? Единствената възможност е да са били занесени умишлено...
Амеротке кимна, да, това бе единствената логична възможност. Тримата свидетели положиха клетва. Първа бе Луперна: дребна миловидна жена с нежно лице. Наложи се Амеротке да я помоли да говори по-високо, за да я чува цялата зала. След нея даде показания главният писар Мена, едър мъж с изсечени черти, който отговаряше кратко и ясно. Последен бе Хеби, слаб мъж с изпито красиво лице, който постоянно придърпваше нервно робата си, докато разказваше как е бил на пост в подножието на стълбата към терасата.
Съдията бързо продължи напред. Привикаха други слуги. Постепенно Валу ясно очерта линията на обвинението: генерал Сутан е ненавиждал змиите и се е страхувал от тях до смърт. В нощта на убийството — Валу нарочно използва тази дума — Сутан бе вечерял с жена си, главния писар и Хеби на терасата. Били поднесени риба, бира и вино. След това генералът обявил, че възнамерява да продължи с писането на мемоарите си любимото си занимание, като се надявал да ги поднесе някой ден като дар за божествената. Преди да се оттеглят, Мена, Луперна и Хеби заедно със слугите претърсили терасата. Разбира се, не открили нищо. Сутан се заел с мемоарите си, а Хеби застанал на пост долу в подножието на стълбата. След по-малко от час чули писъците на генерала, всички се събрали, но с нищо не могли да помогнат. Извикали Надиф от пустинната стража. Той също даде показания и подчерта колко изненадан е от смъртта на генерала.
— Налага се — разпери ръце Валу — едно-единствено заключение: усойниците са били поставени там умишлено.
— Как? — попита Амеротке.
Валу се усмихна:
— Точно този въпрос си задавам и аз. Да са били хвърлени от съседен покрив? Невъзможно, наоколо няма други постройки, къщата е единствена в двора. Да са били подхвърлени от някой прозорец? Не, стаите са били пълни, а подобно действие би привлякло вниманието на мнозина. Има само един начин усойниците да се озоват на терасата: да са били пренесени по стълбите. А единственият човек, който е охранявал стълбите и който — по собствените му думи — не е напускал поста си, е Хеби.
Хеби закри лице и изстена.
— Но защо бих го направил? — извика той, без да обръща внимание на призивите на пристава за тишина. — Аз обичах господаря си. Не съм се отделял от стълбата, така е. Но не забелязах и не чух нищо необичайно, докато не отекнаха писъците на господаря.