Амеротке вдигна ръка да призове за тишина. Прислужникът очевидно не бе на себе си. Страхът му бе напълно разбираем — ако вината му се докажеше, го очакваше ужасяваща смърт в Червените земи: изгаряне жив на кладата.
— Въпросът е — продължи Валу — как генералът, който е хранел съвсем разбираема омраза към змиите, е намерен мъртъв на терасата, заобиколен от съскащи усойници. Не забравяйте, че според лекаря е бил ухапан най-малко петнайсет пъти! А според всички терасата е била внимателно претърсена малко преди това. Да не би на усойниците да са им поникнали криле? — обвинителят замълча, думите му бяха предизвикали оживление и смях в залата. — Възможно ли е десетина усойници да се изкачат незабелязано по стените на къщата? Или пък някой да ги подхвърли от градината? — той плесна с ръце: Тези обяснения са неправдоподобни. Има само един-единствен отговор: Хеби ги е занесъл горе.
— Но какъв е мотивът? — намеси се Амеротке и се обърна към прислужника: — Хеби, откога служиш на генерал Сутан?
— От много години.
— И си бил доволен от работата си?
— Разбира се, господарю.
— А той беше ли доволен от теб?
— Така мисля. Подаряваше ми нови роби — Хеби протегна ръка: — Пръстен. Имам си отделна стая, никой не ми мери храната и пивото.
— А съпругата на генерала? — въпросът на Валу отекна в залата като удар с камшик.
Луперна оброни лице и тихо заплака.
— Какво искате да кажете? — изправи се Амеротке. — Кажете, Валу?
— Господарке — обвинителят се подпря на преградата и сведе глава към вдовицата на генерала, която бе коленичила на възглавничка между Хеби и Мена, — няма от какво да се страхувате — гласът му бе мек като коприна. — Не се бойте, господарке, разкажете ни — Луперна вдигна глава, по лицето й се стичаха сълзи, тя се изкашля, опита се да прочисти гърлото си. — Разкажете на върховния съдия какво точно се е случило — подкани я отново Валу.
Залата тръпнеше в сладостно очакване, очертаваше се пикантен скандал, който щеше да се обсъжда дълго по домовете, дюкяните и кръчмите в целия град. Дребната Луперна, сочна като праскова с нейната гладка кожа, красиви устни и нежни кукленски очи! Амеротке, както всички останали, се досещаше какво щеше да последва. Луперна не ги разочарова. С дрезгав глас и несвързани изречения тя разказа, че през последните месеци Хеби я преследвал, купувал й подаръци, гледал я влюбено, издебвал я да е сама и дори влизал в спалнята й.
Неохотно призна, че преди той да започне да й досажда, тя го е харесвала. Главният писар Мена я слушаше с наведена глава. След това Валу се обърна към него и Мена бе принуден да потвърди, че преди две седмици Луперна най-накрая не издържала и признала всичко на съпруга си. Генералът бе повикал Хеби и му се бе накарал и го бе заплашил, че ако продължи, ще бъде бичуван и изхвърлен от къщата.
Валу, истински майстор на разпита, нежно измъкна истината. Мена и Луперна не изгаряха от желание да издадат член на домакинството, но с всяка тяхна дума вината на Хеби ставаше все по-очевидна. Обвинителят им помагаше внимателно, подсказваше тук думичка, там две, връщаше се назад или отскачаше рязко напред и накрая се обърна към Хеби, напомни му, че все още е под клетва, и му зададе два важни въпроса: преследвал ли е господарката Луперна и бил ли е сурово смъмрен от генерал Сутан. Хеби мълчеше. Амеротке се намеси, предупреди прислужника, че ако не отговори на въпросите, ще бъде отведен в Дома на оковите в подземието. Прислужникът се разхълца неконтролируемо и прошепна «Да» и на двата въпроса. Залата въздъхна.
— Виждате, господарю — вдигна ръка Валу, — налице е не само мотив, но и възможност за убийство...
Амеротке му махна да замълчи:
— Все пак нещо не ми е ясно — обвинителят рязко вдигна глава, а зрителите отново затаиха дъх. — Представете си генерала на терасата. Хапнал е добре, пийнал си е, истински герой на Египет, който се готви да пише мемоарите си. Съпругата му е в стаята си, главният писар Мена приготвя сметките, Хеби е на пост в подножието на стълбата. Доколкото разбирам обвинението ви, господарю Валу, той е бил решил да убие господаря си, защото е искал да си отмъсти, или защото е бил подтикван от похотта към съпругата му. Качва се по стълбите, в ръцете си държи кожена торба, в която се гърчат усойниците. Излиза на терасата и изсипва змиите. Защо генерал Сутан не е извикал, защо не е вдигнал тревога?
— Аха! — Валу плесна доволно и се поклони на съдията. — Тъкмо това възнамерявах да обясня, господарю!
— Какво?!? — възкликна Амеротке, ядосан, че сам е скочил в капана на обвинителя.