— И обяснението е много просто: маково семе! Във виното на генерала е имало маково семе. На него му се е доспало и той си е легнал. Хеби предварително е бил скрил някъде наблизо кожената торба с усойниците. В подходящия момент се е промъкнал по стълбата, видял е задрямалия си господар и се е върнал да вземе торбата. Прокраднал се е в тъмнината и е изсипал змиите около генерала — Валу разпери ръце и повиши глас: — Можете ли да си представите как този велик египетски герой се е събудил и е видял, че най-ужасяващият му кошмар се е превърнал в действителност? Сутан е понечил да извика, но усойниците са се нахвърлили върху него. Генералът е паднал на земята, ръцете и краката му са се разтресли в конвулсии и движенията допълнително са раздразнили змиите. Толкова недостойна смърт за един велик мъж!
Амеротке кимна.
— В такъв случай остават още два въпроса. Първо, генерал Сутан винаги ли е взимал маково семе с виното си?
— Да — обади се уверено Луперна. — Макар че го узнахме едва след смъртта му. Съпругът ми страдаше от стомах, затова отиде да се прегледа в храма на Изида. Болеше го след ядене, особено вечер. Главният лекар — върховният жрец Импуки, му е предписал да взема вечер щипка маково семе с виното си.
— Добре. — съдията погледна очаквателно Валу, но той си замълча. — Вторият ми въпрос е още по-важен. Ако Хеби е убиецът, то няма как да не си е давал сметка, че ще бъде заловен. Все пак той заяви, че никой не се е качвал на терасата и че не е напускал поста си нито за миг, а вие, господарю Валу, ясно показахте, че няма друг начин змиите да се появят там. Трудно ми е да приема, че един нормален здравомислещ човек ще убие господаря си по този начин, рискувайки живота си — лицето на Валу бе напълно непроницаемо. — Погледнете — продължи Амеротке, като посочи към Хеби, — той твърди, че е невинен. Защо изобщо не се е опитал да си измисли алиби, а?
— Вероятно не си е давал сметка, че ще бъде хванат — Валу не успя да прикрие раздразнението в гласа си.
— Не, не — поклати глава съдията. — Ако Хеби наистина е възнамерявал да убие генерал Сутан, то е трябвало внимателно да планира всичко, да отиде в Червените земи да събере усойниците и да намери къде да ги скрие, докато се появи удобна възможност. Ако следвам правилно логиката ви, господарю Валу, Хеби не е лекомислен, нито безразсъден, а е хладнокръвен и решителен убиец, така че отново се връщаме към въпроса ми: ако наистина е възнамерявал да убие генерала, защо не си е осигурил алиби? Освен това — той посочи Луперна — още не е изяснен задоволително въпросът с маковото семе. Вие смятате, че Хеби е поставил опиат във виното на господаря си, но съпругата му даде показания, които могат да бъдат потвърдени от върховния жрец в храма на Изида Импуки, че генерал Сутан е използвал маковото семе, за да успокоява болките в стомаха и да развесели сърцето си.
Амеротке замълча и зарея поглед през прозореца. Небето бе огненочервено, слънцето бързо потъваше зад хоризонта, сенките се удължаваха, ветрецът се бе обърнал и сега разнасяше миризмата на реката. На съдията му се искаше да се прибере у дома, да поиграе с децата си и да седне на спокойствие на терасата.
— Господарю, какво е решението ви?
Над ливадата кръжеше гълъб и Амеротке проследи движенията му, докато кацна сред тревата.
— Господарю? — обади се отново Валу.
— Делото се отлага — обяви съдията. — Хеби остава под домашен арест в къщата на генерал Сутан. Ако се опита да избяга, ще бъде затворен в Дома на оковите и ще остане там, докато приключи разследването. Следващото заседание ще е след два дни — вдигна ръка, тъй като залата се бе разшумяла. Шуфой и Асурал изчезнаха, явно някой бе донесъл важно съобщение. — Работата на съда приключи за днес — обяви той набързо и стана от трона на справедливостта.
— Трябва да слезете в Дома на оковите... — Валу го бе последвал незабелязано в кабинета. — Видяхте раздвижването в залата. Едната от жените, които днес бяха осъдени на доживотен затвор, е удушила другата с веригите си.
— Какво? — Амеротке остави гегата и млатилото върху кедровата масичка.
— Проблемите никога не свършват, господарю — Валу потри обръснатата си глава. — А между другото според мен убиецът все пак е Хеби.
Амеротке не отговори, а отвори вратата и извика Шуфой и Асурал. Заповяда им да останат да пазят кабинета и двамата с Валу тръгнаха по коридора към вътрешността на храма, а от там се спуснаха в мрачен тесен подземен проход. По стените бяха поставени факли и на трепкащата им светлина се виждаха здраво заключени тежки врати с малки зарешетени прозорчета. Каменният под бе измит с билкова вода, но въпреки това вонята бе задушаваща. В дъното на коридорите имаше малки помещения за пазачите.