Появата на Амеротке и Валу предизвика суматоха. Пазителят на оковите се завтече към тях, потейки се като прасе от притеснение — потта дори бе избила по черната кожена наметка. Взе една факла от поставката на стената и ги поведе по стъпалата към Амдуат — подземния свят. Долу вонеше ужасно. По средата на сумрачния проход пазителят на оковите спря, отключи една врата и въведе височайшите посетители. Веднага бяха запалени факли и те осветиха голата каменна килия. Вътре имаше само нощни гърнета, няколко груби паници и два нара. Върху единия бе проснато тялото, мръсното лице бе закрито от дългата коса. Другата жена се бе свила неподвижно на пода, загърната в окаляна разпокъсана роба. Дори не вдигна глава при появата на новодошлите. Сред спуснатата коса надничаха две блестящи очи.
На Валу му прилоша от вонята, подпря се за миг на стената, но бързо отдръпна ръката си, отвратен от мръсотията.
— Не мога да остана тук! — извика той. — Доведете затворничката в килията за разпити!
Амеротке пристъпи до леглото, отметна косата от лицето на трупа и докосна ужасяващите следи около
гърлото. Обърна тялото, миризмата го накара да потрепери. Чертите на лицето бяха разкривени в грозна маска от предсмъртната агония. Съдията вдигна ръка и докосна прикрепените към стената вериги, с които бе удушена.
— Ти ли го направи?
Жената на пода кимна:
— Трябваше — гласът й бе слаб, момичешки. Отметна косата си, лицето бе насинено, устната — сцепена, явно тъмничарите се бяха позабавлявали. — Трябваше. Каза, че ако я освободите, ще се свърже пак с бандата на Себаус. Глупава кучка! Те щяха да убият не само нея, но и мен.
Амеротке щракна с пръсти да привлече вниманието на пазителя на оковите.
— Доведете я горе.
След няколко минути Амеротке и Валу вече се бяха настанили в килията за разпити, затворничката седеше срещу тях. Косата й бе вързана, бяха й дали мръсно одеяло, за да прикрие тялото си. Гледаше ги с трескав блясък в очите. На Амеротке му бе трудно да си я представи като красива куртизанка в известен дом на удоволствията в западната част на Тива.
— Как се казваш?
— Знаете името ми, господарю. Викат ми Сития — извърна глава да се огледа. На пазачите им бе заповядано да излязат. Единствено окървавената маса в ъгъла, веригите и инструментите за мъчения по куките на стените показваха за какво се използваше помещението.
На бялата варосана стена някой писар бе оставил зловещото предупреждение: «Тук Пламъкът на истината изгаря всички лъжи». По-долу пишеше: «Детинският ужас не е резултат от човешка присъда, а е дело на демоните от подземния свят». Килията за разпити отвращаваше Амеротке. Задължението му бе да пресява доказателствата, за да открие истината, и когато бе възможно, да проявява състрадание. А тук инквизиторите подлагаха на жестоки мъчения враговете на фараона и заловените престъпници.
— Защо уби приятелката си? — обади се Валу.
— Не ми беше приятелка, а враг. Този, който иска да ме предаде, не ми е приятел.
— Внимавай, може да те пратим на кладата.
— Ако я бях оставила жива, така или иначе, себаусите щяха да ме убият.
— Сития — приведе се над масата Амеротке, — дай да започнем от самото начало. Величествените гробници, свещените домове на вечността в Долината на царете бяха ограбени и опустошени, покоят на благородните бе смутен, мумиите от саркофазите са били използвани като факли, с които разбойниците са осветявали пътя си. Откраднатите вещи са безценни. Фараонът ми заповяда да разследвам случая и аз разкрих цял заговор, истинска престъпна мрежа, поставила си за цел ограбването на най-славните паметници на Египет. Залових един търговец, който се е опитал да продаде част от плячката на пазара в Мемфис, доведох го тук, в Дома на оковите. След мъченията той призна всичко, едно име водеше до друго и така стигнахме и до теб и мъртвата ти приятелка. Как се казваше тя?
— Тифи.
— А, да, Тифи. И двете щяхте да бъдете осъдени на смърт заедно с останалите, ако не бе застъпничеството на господаря Валу. Вие сте му обещали да разкриете цялата истина за заговора, а в замяна присъдата ви да бъде смекчена и ако информацията ви се окаже важна, дори да бъдете пуснати на свобода. Не отправихме такова предложение към никой друг от заловените, защото едва ли щяха да ни кажат истината, ако изобщо знаеха нещо полезно. Но вие сте работили в дом на удоволствията, знаете повече от останалите. Божествената повярва, че предложението ви да ни сътрудничите е искрено. С господаря Валу възнамерявахме да слезем да изслушаме разказа ви и след това да вземем решение...