— Нека боговете се смилят над него — възкликна съдията. — В името на всички кошмари и нощни изчадия кой би направил подобно нещо?
Шуфой се извърна, вдигнал ръка към устата си.
Жрецът очевидно също трудно сдържаше спазмите в стомаха си. Амеротке стисна ноздри. Такава ужасяваща смърт! Отрязването на гениталиите означаваше поругаване не само в този, но и в задгробния живот, правеше отпътуването към Далечния запад изключително трудно и опасно, тъй като осакатяването на тялото осакатяваше и душата.
Жрецът свали окървавената превръзка от лявата страна на гърдите. Амеротке вече се бе досетил, че ще зърнат дълбока рана, откъдето е било извадено сърцето. Съдбата на мъртвия бе решена завинаги. Според ритуалите на Озирис при балсамирането на тялото върху сърцето се поставяше свещен скарабей, който го закриляше по време на пътуването към Вечните полета. Ако сърцето го нямаше, какво щяха да претеглят боговете на везните на истината? Поруган в живота, Мафдет бе поруган и в смъртта. И ако боговете не се смиляха над него, душата му щеше да е обречена на вечно скиталчество из мрачните пещери на Амдуат — подземния свят.
— Какво точно се е случило? — попита Амеротке.
— Господарят Импуки ще ви обясни подробно — измърмори жрецът. — Сутринта капитанът на стражата не се появи и затова изпратихме един слуга в дома му. От силната воня той веднага разбрал, че нещо не е наред, и извикал стражите. Мафдет бил намерен гол, със запушена уста и вързани ръце и крака. Леглото и подът били потънали в кръв. Господарят Импуки заповяда да се претърси стаята, беше намерена кана с бира, в която е било сипано силно приспивателно. Очевидно някой го е упоил, вързал го е и след това е извършил пъкленото си дело.
Жрецът покри отново трупа и ги отведе до съседната маса. Тялото под покрова бе на стар човек, отдавна преминал шейсетте, слаб, с дълги крайници. Лицето бе спокойно, а два свещени скарабея покриваха очите му.
— Това е Сесе, бащата на господарката Нетба. Почина преди няколко дни, тялото му е било съхранявано в лед, преди да го докарат тук.
Амеротке набързо огледа трупа. Като се изключеха оставените от отминалото време следи — отпуснатата кожа, бръчките и старческите петна, всичко изглеждаше нормално. Заповяда на жреца да го покрие отново.
— Как е умрял Сесе?
Жрецът вдигна рамене, отиде до масата в ъгъла и взе някакъв свитък. Разгъна го и се взря в написаното.
— Според писаря е страдал от силни болки в стомаха и от ануса му е излязло много кръв, през последните няколко дни е бил почти постоянно на макова настойка — остави свитъка. — Заспал е и никога повече не се е събудил.
— Господарю Амеротке?
Съдията се извърна, новодошлият бе млад мъж, облечен в плисирана роба на високопоставен жрец.
— Казвам се Пасер, жрец съм в царския параклис към храма на Изида. Господарят Импуки е готов да ви приеме.
Амеротке стисна ръката му. Пасер бе среден на ръст, главата му бе напълно обръсната. Лицето бе меко, дори женствено, с нежни очи, чип нос и сочни устни. На врата си носеше медальон с образа на Изида и сучещия от гърдите й Хор, същата сцена бе изобразена и по гривните на китките. Робата му бе безупречно бяла и при всяко негово движение се долавяше ароматен полъх. Беше обут в сандали и когато се обърна, съдията забеляза, че подметката на единия е значително по-дебела.
— Ще ви спестя въпроса — Пасер очевидно бе доловил погледа му. — По рождение единият ми крак е по-къс. Майка ми си е помислила, че съм обречен цял живот да остана куц, и затова ме е оставила в Дома на живота, за да се опитат да заздравят крайниците ми — той се усмихна. — Направо не е за вярване какво могат да постигнат молитвите и дебелите подметки на сандалите!
Поведе ги обратно през подземието, нагоре по стъпалата, през градините и пустия двор, където заобиколен от запалени мангали фонтан хвърляше струи към нощното небе. Домът на върховния жрец бе скрит зад редица кипариси, къщата бе красива и с навес над вратата. Вътре стените бяха боядисани в наситено жълто и по тях бяха изобразени сцени от борбата на богинята Изида да върне живота на Озирис, да отгледа сина си Хор и да се изправи срещу ужасния гняв на червенокосия Сет. Малката стая за гости бе обзаведена разточително, таванът се поддържаше от резбовани като палми колони, чиито листа бяха боядисани в златно, корените — в тъмночервено, а самите колони — в свежо зелено. Подът бе от мрамор, досами вратата имаше малък басейн, в който плуваха сини и бели лотоси. Синият бе разцъфнал и от него се разнасяше неповторимо ухание.