Импуки и съпругата му Тена седяха върху издигната платформа в дъното на стаята, зад тях се виждаше прозорец с изглед към градината. Ниските масички бяха отрупани с купички и чинии с ароматни гозби. Импуки се изправи да посрещне Амеротке, слезе от платформата и сърдечно стисна ръката му. След това поздрави Шуфой, покани ги да се настанят около трапезата и представи съпругата си. Посетителите бяха настанени на пухени възглавници пред специално приготвени за тях масички. В сенките стояха слуги, но Импуки настоя сам да им сервира, напълни обсипаните със скъпоценни камъни бокали с бяло вино и раздели ориза и приготвеното с подправки пиле върху сребърни чинии пред тях.
През това време Амеротке с наслада се огледа. Стените около мястото за хранене бяха боядисани в златисто. От едната страна бе изрисувана хващаща окото сцена «Изида се помирява със сина си Хор», а от другата Изида бе изобразена пред съда на боговете, когато търси възмездие срещу Сет. Робите на богинята бяха украсени със скъпоценни камъни, но съдията се досети, че това са изкусно направени ниши в стената, в които ха поставени алабастрови кандила, служещи не само за украса, но и за осветление. Възглавниците бяха меки и удобни, тъмносини, със златисти пискюли, кърпите — снежнобели, поръбени със златно, ножовете, чиниите и чашите — от сребро.
Импуки бе висок мъж с лице на учен, месест остър нос, хлътнали очи и волева брадичка, но със сочни устни и с мек, но авторитетен глас. На младини съпругата му сигурно е била ненадмината красавица, а и сега още бе запазила царствената си осанка. Лицето й бе надменно, скулите — високи, но очите й проблясваха палаво. Тя веднага подкачи Шуфой за малкия амулет, който носеше на пръста си. И двамата бяха облечени във фини ленени роби със сини шевици, пристегнати в кръста с червено-златни пояси — цветовете на Изида. Дребната Тена накара Шуфой да застане до нея да се измерят кой е по-висок, докато тактично чакаше съпругът й да приключи със сервирането и да прочете молитвата.
— Извинявам се, че се наложи да чакате — Импуки отчупи къшей хляб, отхапа и задъвка замислено. — В храма денят е дълъг, работата никога не свършва. Знам какво си мислите — че вечеряме твърде късно. Но такъв ни е навикът, да вечеряме на хлад, а след това се разхождаме в градините на храма или плуваме в басейна...
— Тримата с Пасер ли? — попита Шуфой.
— Заобиколени от стражите — разсмя се Тена. — Храмът е близо до реката, на няколко пъти се е случвало на свечеряване да се появят крокодили. А змиите никога не изчезват — тя млъкна сконфузено, явно се бе сетила за смъртта на генерал Сутан. — Съжалявам — притеснено отклони поглед и се зае отново с храната.
— Господарю Амеротке — Пасер остави чашата си на масата, — чухме за случилото се в съда днес. Добре, че похитителите на гробниците вече са заловени и осъдени. Такова богохулство! — намръщи се той.
— Да посегнат на царските гробници. Говори се, че дори са открили гробницата на бившия велик везир Рахимере, който умря в немилост и бе погребан тайно. Толкова жалко! Вдовицата на Рахимере почина тук неотдавна. Тя.
— Разкажете ни подробно за процеса — прекъсна го умело Тена.
Амеротке описа накратко случилото се, заслушан в прекрасната песен на славея, която долиташе от градината отвън.
— Не е на свобода — усмихна се Импуки. — Сладкогласният майстор е в клетка, окачена на дървото отпред. Песента му е толкова завладяваща. Но да се върнем на важните дела.
— Първо — съдията бутна настрани чинията си, не беше гладен, стомахът му се бунтуваше, но все пак не трябваше да проявява неуважение към домакините си — архитектът Сесе, бащата на Нетба.
Импуки въздъхна:
— Господарю Амеротке, Сесе бе човек на години. Оплакваше се от силни болки в стомаха, повръщаше кръв. Като архитект е работил в каменоломните, а понякога тези места причиняват инфекции на дробовете, макар че не от това страдаше той. Болестта му бе в стомаха. Прегледах го изключително внимателно и тук, ниско вляво, напипах голяма бучка, някакво възпаление или тумор. Прегледах и ануса и открих подобна бучка и в ректума. Симптомите бяха недвусмислени: Сесе умираше, вътрешните му органи отдавна бяха изгнили и това причиняваше кръвоизливите и болките. Не можех да му помогна с нищо, освен да му дам макова настойка, за да облекча последните му дни.
— Но дъщеря му твърди, че Сесе се е радвал на добро здраве...
— Идете в Дома на залеза — обади се Тена. — Мнозина от пациентите изглеждат по-здрави от мен и от вас, но въпреки това дните им са преброени. При някои смъртта идва бързо и незабелязано. Съпругът ми е прав, Сесе умря от болест, срещу която нищо не можехме да направим.