— Той е направил щедро дарение за храма?
Върховният жрец отчаяно разпери ръце:
— Господарю Амеротке, намирате се в един от най-богатите храмове в Тива. Разходете се в градините, посетете складовете и кухните, вижте Дома на среброто и Дома на живота. Не се нуждаем от дарения. Сесе просто искаше да изрази благодарността си за утехата и грижите, които получи тук.
Амеротке кимна с разбиране.
— Има далеч по-важни въпроси — потропа с нокът по масата Пасер. — Който и да е лекар от Тива да повикаме, той ще потвърди, че смъртта на Сесе е по естествени причини и че е получил най-добрите грижи и внимание тук. Господарю Амеротке, аз съм ковчежник на храма и отговарям за ежедневните дела. Не сте дошли само заради смъртта на един старец, нали?
— Да, не само за това съм тук. Някой е отрязал тестисите и е извадил сърцето на капитана на стражата ви. Мафдет е уважаван ветеран, високопоставен служител в един от най-богатите храмове на Тива, както самият вие го определихте. Кой го е убил и защо? Освен това са изчезнали — съдията остави чашата на масата — четири от хесетките на храма, девици, посветени на майката богиня. Родителите им са влиятелни търговци и са се обърнали към божествената, която също е загрижени за съдбата им. Но нека все пак започнем с капитан Мафдет.
— Той може и да е бил уважаван в Дома на войната — отвърна гневно младият жрец, — но за мен си остава крадец и измамник.
— Крадец?
— Няколко пъти установихме липси от Дома на лекарствата, там се съхраняват приготвените тук настойки и отвари и внесените от далечни страни билки. Някои от тях са изключително ценни, сред тях е и маковата настойка. Писарите намираха разбъркани стъкленици, липсващи лекарства.
— За което вините капитан Мафдет?
— Кражбите започнаха малко след назначаването му тук преди година.
— Личи си, че не сте го харесвали много.
— Мафдет бе мързелив и арогантен — обясни Импуки. — Обичаше да се перчи пред жените и понякога прекаляваше с бирата. Хвалеше се, че е бил изтъкнат член на свитата на Рахимере, забравяйки, че везирът отдавна е отречен и в немилост. Криеше се зад препоръките на генерал Омендап. С две думи, той бе ленив самохвалко. Нощта, през която бе убит, му беше заповядано да изкара хората си и да претърсят градините на храма.
— За хесетките ли? — попита Шуфой. — През нощта?
Импуки избърса устни в кърпата.
— През последните месеци изчезнаха четири от тях. Първия път бе късно следобед, поне тогава момичето е било видяно за последно. След няколко седмици изчезнаха още две, ей така, напълно безследно, все едно са се превърнали в духове. Последният случай е от средата на миналия месец. Ясно е, че в различните храмове — жрецът се усмихна накриво — момичетата са различни. Някъде са обикновени танцьорки и понасят всичките страдания на тази професия. Но хесетките на Изида са се клели да останат девици, те са дъщери на великата майка, която живее във вечната светлина. Те идват от добри семейства и водят тук спокоен и богат живот — той вдигна ръка: — Нито веднъж в цялата досегашна история на храма не е бягала хесетка от тук. Естествено — сви рамене, — от време на време избухва по някой скандал, но това е нормално, животът е такъв, една красавица лесно може да се поддаде на настойчивото ухажване на някой войник или жрец.
— Но никога не са бягали от тук?
— Не, господарю Амеротке, никога! Архивите ни показват, че в най-лошия случай момичетата са били изнасилвани.
Съпругата му кимаше при всяка негова дума.
— По време на управлението на бащата на божествената Хатусу, малко след завръщането му от победоносния поход в Ханаан, двама войници са посегнали на една от девиците в храма и за наказание са били набучени на колове живи на хълма над Тива. Защо биха избягали? Тук са на сигурно място, за тях се грижат, обличат ги, те не познават друг живот. Ако излязат навън, ще са като новородена газела сред глутница хиени. Разбирате ли, господарю Амеротке, подозирам, че момичетата все още са тук. Дано великата майка се смили над нас, но според мен са били убити и заровени. Храмът на Изида е като истински град, овощните и зеленчуковите градини са големи и някои кътчета са доста усамотени.
— И подозирате Мафдет?
— Мафдет бе войник — кимна Импуки. — Не беше женен, но си падаше по тънката част. Знам, че често посещаваше домовете на удоволствията. Обичаше да се перчи като петел пред момичетата в храма.
— А те как се държаха с него? Приятелски ли?
— Поне той така си мислеше. Но не забравяйте, че става въпрос за млади, незрели и неопитни девойки.