За девиците в храма отговаря съпругата ми. На няколко пъти — Тена кимна — й се наложи да си поговори с Мафдет за поведението и държането му.
— След като не сте го харесвали — попита Шуфой, — как така е станал капитан на стражата в храма?
— Ех — усмихна се Импуки, — знаете как стоят нещата. Както вече споменах, Мафдет бе препоръчан от генерал Омендап и от генерал Сутан. По тези въпроси нямаме голям избор, длъжни сме да изпълняваме волята на божествената.
— Мафдет е бил силен мъж — заговори замислено Амеротке. — Бил е свикнал с насилието. Падал си е по бирата и жените. Познавал е добре градините. Твърдите, че е примамил момичетата, изнасилил ги е, убил ги е и е заровил телата им някъде на територията на храма, така ли?
— Възможно е. Момичетата изчезнаха след пристигането му тук.
— Ето че стигаме до един възможен мотив за убийство — съдията посочи домакините си: — Трудно би могло да се каже, че смъртта му ви е опечалила.
— Господарю Амеротке — разсмя се Пасер, — за вярващите, които ни виждат само как се прекланяме пред великата майка сред облаците благовония, ние може и да изглеждаме възвишени и изцяло отдадени на боговете, но все пак не сме лишени от човешки страсти. Аз харесвам някои от жреците, други — не, а трети пък мен не харесват. Но това не означава, че някой ден ще се избием взаимно.
— Разкажете ми подробно за нощта, в която Мафдет е бил убит.
— Имах среща с него — започна Импуки. — Разменихме си остри думи, смъмрих го за арогантността му. След като си тръгна, се е прибрал вкъщи, пил е бира...
— Доколкото разбрах — прекъсна го Амеротке, — в бирата му е имало макова настойка?
— Несъмнено — потвърди Пасер. — След като го е упоил, убиецът е вързал ръцете и краката му и е довършил пъкленото си дело. Онази вечер — може да попитате стражите и слугите — господарят Импуки, съпругата му Тена и аз бяхме тук. Работихме до късно, тъй като тъкмо тогава вървяха приготовленията за празника. Легнахме си едва призори, без да излизаме от къщата. Както казах, спокойно може да разпитате слугите.
— И не са ви докладвали нищо подозрително?
— Ако някой бе споменал нещо — отвърна Импуки, — щяхме да ви го кажем.
— А момичетата. — съдията отхапа къс месо и задъвка с наслада. Виното бе превъзходно, изпълваше устата със сладостен аромат. Въпреки късния час той се чувстваше изпълнен със свежи сили, беше доволен, че дойде в храма. Красивото помещение, осветено от нежната светлина на лампите, ароматното вино, вкусната храна, елегантната обстановка прогонваха спомените за черните фигури на убийците и предсмъртните конвулсии на Сития. — Изчезнали са четири момичета — погледна към Тена. — Ще ми позволите ли да разговарям с приятелките им?
— Разбира се.
— И не сте забелязали нищо необичайно?
— Господарю Амеротке, те изчезнаха безследно, сякаш изобщо не са съществували. Бяха обучавани да служат на богинята майка, обичаха клюките, обичаха да пеят и да танцуват, да флиртуват с жреците и стражите. Радваха се на празниците, на посещенията на роднините си и един ден просто изчезнаха. Четири момичета за пет месеца.
— Градините на храма претърсвани ли са? — попита Шуфой.
— Доколкото ни е по силите. Но има усамотени кътчета, в които труповете могат да бъдат заровени и да останат скрити завинаги.
Амеротке въртеше чашата в ръката си, зареял поглед през прозореца. Славеят се бе умълчал, единственият звук бе шумоленето на листата. Свежият аромат му напомняше за собствената му градина — смесица от плодове и цветя и мирис на прясно окосена трева.
— Като стана дума за случилото се днес в Залата на двете истини, споменахте генерал Сутан. Според доказателствата той е смесвал макова настойка с виното си.
— Генерал Сутан бе добър човек, военен герой, умен и смел пълководец — отговори Импуки. — Но той не можеше да избяга от страховете си, особено от кошмарите, които го бяха завладели след престоя в Червените земи. Често идваше тук и търсеше съвет от мен. Разбирате ли, господарю, тук лекуваме болести на тялото, но не и на душата. Понякога генерал Сутан се пренасяше напълно в света на сенките. Държал се е изключително смело, когато са го заловили либийците, но ужасът от преживяното никога не го напусна. Нали знаете, че кочияшът, който е бил пленен с него, после се самоуби — хвърли се в Нил?
— И затова сте предписали макова настойка на генерала?
— Прегледах го изключително внимателно, потърсих всевъзможни болести на тялото. Разпитах го за урината и изпражненията. Специален лекар в храма — пазител на ануса, го прегледа вътрешно. Не открихме нищо. Малки човече — обърна се той към Шуфой, — когато си щастлив, стомахът присвива ли те?