— Когато съм изплашен, пърдя като магаре! — извика Шуфой.
Импуки се разсмя:
— Сърцето влияе на стомаха, такъв бе проблемът на генерал Сутан.
— Той говореше ли за близките си? — попита Амеротке.
— Обичаше съпругата си Луперна и бе доволен от службата на Хеби и Мена. Дадох му торбичка стрито макове семе, за да се наслаждава на храната и да спи добре нощем. Пазеше я в тайна от близките си. Признавам си, че бях ужасен, като научих за смъртта му. Генералът често посещаваше кха — библиотеката. Пасер е нашият сиау — главен библиотекар.
— А защо е посещавал библиотеката? — попита Амеротке.
— Генерал Сутан се гордееше изключително много с мемоарите си — обясни Пасер. — Идваше често да се консултира за книгата си.
— Смъртта му убийство ли е? — намеси се Тена. — Чуха се какви ли не слухове, според някои от присъствалите днес в залата змиите са били донесени нарочно и генералът е бил упоен. И се чудех — тя погледна крадешком Импуки — каква е истината.
— Съпругата ми има предвид — побърза да обясни върховният жрец, — че на няколко пъти генерал Сутан споделяше, че възнамерява да прогони кошмарите завинаги. Чудеше се дали у него не се е вселил демон, който да го е принудил...
Шуфой се размърда, темата за демоните го вълнуваше доста и дори от време на време се чудеше дали да не стане уаб секмит, екзорсист.
— Вярвате ли в демони? — попита Амеротке.
— Вярвам, че душата, също както тялото, може да заболее. Веднъж генерал Сутан ме попита дали, ако се подложи на същото изпитание, ако се пречисти, направи приношения пред боговете и влезе в някой змиярник. — Импуки замълча. — Срещал съм хора, които се ужасяват от открити пространства или да бъдат заключени сами в някоя малка стая. Не могат да си обяснят какво се случва, но ги връхлетява паника, започват да се потят като вестоносци, изминали половината път между Тива и Мемфис. Понякога им давам да пият от специална настойка за успокояване на сърцето и ги водя на местата, от които се страхуват.
Съдията свали чашата си.
— Да не искате да кажете, че генерал Сутан може сам да е качил змиите на терасата си?
— За смъртта му се говори в цяла Тива. Генерал Сутан бе прочут герой, разказите за случилото се днес в съда ще се разнесат от уста на уста: генералът е бил сам на терасата, стълбата е била охранявана от верен слуга и въпреки това той е загинал, изпохапан от ненавистните влечуги. И аз наистина се питам дали не се е опитал да се изправи пред страховете си, както би постъпил един храбър воин.
Амеротке слушаше смаяно. В първия миг идеята му се стори абсурдна и нелепа, но ако Импуки бе прав, загадката се разрешаваше от само себе си.
— Но това не обяснява — обади се Шуфой — как са се появили змиите, най-малко две дузини усойници. Ако генерал Сутан сам ги е отнесъл горе, все някой е щял да ги види, когато са претърсвали терасата — той отпи от виното. — А няма как да ги е занесъл след вечеря. И ако все пак той ги е занесъл, защо изобщо е заповядал да се претърси терасата?
— Според съпругата му той не е споменал на никого за маковото семе — рече замислено Импуки. — Вероятно като истински воин и човек на навиците генералът не е искал да предизвика подозрения. Но сте прав: ако той ги е качил горе, откъде ли е намерил толкова много отровни змии?
— Генералът бе прочут пълководец — обади се съдията. — За него не е било проблем да се обърне към някой от старите си подчинени, да го накара да се закълне, че ще пази тайна.
Шуфой виждаше колко се е въодушевил господарят му. Амеротке се канеше да продължи с разпита, но някъде в далечината се чу звън на цимбали; резките звуци отекваха в тишината. Ветрецът донесе викове, тряскане на врати, тропот на боси крака. Импуки сепнато остави чашата и се приближи до прозореца. Съдията долови миризма на пушек. Вратата се отвори рязко и вътре връхлетя слуга с разпасана туника.
— Господарю — извика той задъхано, — избухнал е пожар в жилищните части!
Пасер скочи и събори масата. Втурнаха се в градината, сред сладостния аромат на цветята и дърветата се усещаше лютив дим. В тъмнината тичаха слуги и жреци, на звъна на цимбалите отговориха резки изсвирвания с раковина. Прекосиха забързано ливадата, минаха покрай лехите с цветя и беседките пред горичката от нарове, червените цветове искряха зловещо на светлината на огъня. В клоните разтревожено писукаха птици. Амеротке зърна силуетите на питомни газели и ибекси*, които препускаха изплашено по ливадата.
[* Диви кози — Бел. прев.]