Следван от Импуки и Шуфой, съдията излезе през портата в каменния зид и се насочи към къщите. Една от тях, построена малко встрани от останалите, бе погълната от огъня. През прозорците изскачаха пламъци, огнени езици облизваха плоския покрив и той се сгромоляса с трясък. Стражи и слуги с ведра в ръце се щураха напред-назад, жреците се опитваха да ги построят в редица, за да направят жива верига до близките кладенци. Но вече беше твърде късно, нищо не можеше да се направи — огънят се бе развихрил. Импуки заповяда да оставят пламъците сами да стихнат.
— Нека великата майка се смили над нас — прошепна Тена. — Това бе домът на Мафдет!
Амеротке се приближи, беше виждал много пожари, някои от тях случайни, други дело на подпалвачи и усещаше, че това не е нещастен случай. След като се бе разгорял толкова бързо и с такава сила, явно ставаше дума за палеж.
— Това е работа на убиеца, нали? — обади се Шуфой задъхано. Беше изостанал заради дребния си ръст и едва сега бе успял да ги догони. Хвана изплашено Амеротке.
— Усещам миризмата на масло — изправи се до тях Пасер. — Господарю Амеротке, пожарът е умишлен, убиецът на Мафдет е дошъл да довърши пъкленото си дело.
Или да прикрие следите си, помисли си Амеротке и изруга наум, задето не бе заповядал домът на Мафдет да бъде претърсен из основи.
— Ще останете ли да пренощувате? — попита младият жрец. — Вече е доста късно, полунощ отдавна мина.
— Добре, ще преспя тук — съгласи се Амеротке.
Стояха и наблюдаваха как пожарът догаря, пламъците постепенно стихваха. Никой не знаеше как е започнал огънят, стражите докладваха, че в района на храма не са били засечени подозрителни лица. Съдията се извърна, очите го смъдяха от пушека, усещаше в устата си горчив привкус. Импуки и Тена им пожелаха лека нощ, а Пасер ги придружи до къщата за гости, уютна малка постройка в горичката зад храма. В момента тя бе празна и жрецът ги подкани да се разполагат като у дома си. На първия етаж имаше трапезария и голям хол, спалните на втория етаж бяха приготвени. Пасер обиколи да провери дали разполагат с всичко необходимо, каза, че ще изпрати слуги с вода, кани с бира и вино и чисти роби, а перачките на храма ще вземат старите.
След като младият жрец си тръгна, Амеротке се отпусна на един стол и се огледа. Стените бяха светлозелени, е червен фриз покрай пода и тавана, с образи на Изида и блестящи сини и златисти украси. Леглата бяха удобни, ленени завеси спираха хладния нощен вятър и рояците мушици, които влитаха през отворените капаци на прозорците и кръжаха около пламъците на лампите. Шуфой, който бе настанен в съседната стая, не спираше да се удивява на изящно гравираните ракли, ниски столчета и кресла.
— Иска ми се да се бяхме прибрали вкъщи — Амеротке протегна ръка и разтри врата си. — Но улиците на града са твърде опасни нощем.
— Страхувате ли се, господарю? — подкачи го Шуфой.
Съдията го сграбчи за ръката и го дръпна към себе си:
— Не, Шуфой, не се страхувам, изплашен съм до смърт. Не е зле и ти да погледнеш по-сериозно на нещата. Днешните нападатели, които проникнаха предрешени в храма, бяха истински убийци. В килията си Сития бе охранявана от дузина пазачи, но въпреки това те се разправиха с нея — Амеротке си пое дълбоко дъх. — Не бива да допускаме господарката Норфрет да разбере за случилото се, че само ще се разтревожи. Поговорих с Асурал. Домът ми ще бъде наблюдаван и зорко охраняван, ще има хора на всеки метър, за да пазят нея и децата.
Слязоха в банята, съблякоха се, наплискаха се със студена вода и изтриха телата си с напоени с благовония кърпи. След това се върнаха в спалните, слугите вече бяха донесли от складовете на храма ленени роби и ги бяха сложили върху леглата. Едно сънливо момиче чакаше да прибере мръсните дрехи, за да ги занесе на перачките, наложи се Амеротке да я изпрати до вратата, тъй като на нея толкова й се спеше, че вървеше като сомнамбул. Шуфой донесе две чаши бира. Амеротке отпи и я обяви за отлична, двамата си поговориха малко, заслушани в обичайните шумове на храма, които бавно заглъхваха. Амеротке не можеше да прогони от ума си пламъците, домът на Мафдет бе изгорял като погребална клада. Дали къщата бе унищожена за отмъщение, или просто за да прикрие следите на убийците? Защо капитанът бе убит по толкова жесток начин?
На вратата се почука, Шуфой отиде да отвори и се върна със завързана кожена кесия.
— Един слуга от храма я донесе, подарък от господаря Импуки.
Амеротке я отвори и надникна вътре. Ахна изненадано и изсипа съдържанието върху леглото: восъчни статуетки, две по-големи и три малки, по-големите бяха грубо изваяни като мъж и жена, а по-малките явно трябваше да са деца.