— Или джуджета — прошепна Шуфой.
Гърлото на Амеротке бе пресъхнало, стомахът му се бе свил на топка, взираше се във фигурките невярващо. Взе мъжката статуетка — беше кафеникавочервена, в главата и в сърцето бяха забити игли.
— Кръв и изпражнения — прошепна той. — Заклинание!
Разтръска кожената кесия и от нея изпадна черен блестящ скарабей, на който бе изрисуван облечен в бяла роба коленичил стрелец с лък. Към него бе прикрепено жълтеникаво оръфано парче папирус. Амеротке разгневено го захвърли, но Шуфой го вдигна и прочете изписаното с кръв проклятие.
«Кръвопиецът ще те дебне на вратата — призори, на обед, при залез-слънце. Речното чудовище с огромните челюсти ще бъде твоя сянка, а подир него идват всички ужаси от подземния свят. Повелителката на червеното платно е хвърлила кървавата си сянка над теб».
Изведнъж Амеротке скочи и се спусна надолу по стълбите. Отвори вратата и потъна в нощната тъма. Хладният ветрец охлади гнева му и той веднага си даде сметка, че е сгрешил. Убийците изникнаха от сенките от двете му страни. Съдията отстъпи и се блъсна в някакъв кол, подпрян на стената. Сграбчи го и понечи да се скрие вътре, но колът се закачи в рамката на вратата. В този миг първият убиец се нахвърли върху него. Амеротке замахна с всичка сила, юмрукът му улучи облечената в черно фигура в лицето и нападателят се строполи в цветната леха. Съдията хвана кола като пика, обърна се и блокира удара на втория нападател, но този път късметът му изневери. Уцели го в дясното рамо и нападателят отскочи, но след миг връхлетя отново, стиснал в едната си ръка кинжал, а в другата — бойна брадвичка. Амеротке се впусна в смъртоносния танц, без да откъсва очи от врага си, макар да му се искаше да се озърне, за да види какво се случва с другия нападател.
Изведнъж някой го блъсна в гърба, край него прелетя Шуфой и се хвърли срещу онзи убиец, който все още не се бе възстановил напълно от силното кроше на съдията. Амеротке нямаше как да помогне на джуджето. Противникът му направи крачка напред, протегнал ръката с ножа, и вдигна брадвичката за решителния удар. В нощта се разнесоха писъци. Черната фигура се поклащаше заплашително, очите блестяха налудничаво в тъмнината. Съдията замахна с кола, но врагът му отскочи навреме. Амеротке понечи да пристъпи наляво, но се спъна и падна на коляно. Черният силует се извиси над него, едва сега той усети болезнените нокти на отчаянието да раздират сърцето му. Врагът се нахвърли върху него, стиснал кинжала с две ръце. Амеротке с мъка се изправи. Убиецът бе само на крачка от него, когато съдията зърна някой да изскача от мрака. Тежката пика се стовари върху черепа на убиеца, той се олюля и се строполи на земята в безсъзнание.
Амеротке пропълзя настрани и се подпря на стената. Писъците бяха секнали. Шуфой се приближи, ленената му роба бе покрита с кръв, в ръката си държеше нож. Съдията затвори очи и поклати глава. Някой го прихвана през раменете. Беше Пасер. Жрецът внимателно му помогна да се изправи и го въведе в къщата, сложи го да седне и излезе. Шуфой докуцука до него и се сви като куче в нозете на господаря си. Амеротке не можеше да спре да трепери. Сложи ръка на устата си, страхувайки се, че ще повърне. Навън се чуваха гласове, някой крещеше заповедно. Пасер влезе отново и се изправи пред него.
— Зле ли ви е, господарю? Искате ли малко вино?
Амеротке се опита да отговори, но не успя.
Гласът на жреца сякаш идваше някъде отдалеч:
— Бях излязъл да се поразходя в кипарисовата горичка. Чух писъците и повиках стражата — докосна нежно Амеротке по рамото. — Шуфой е невредим, но е целият в кръв. Вие не сте ранен, нали? — Амеротке кимна. — Един от убийците е мъртъв — продължи Пасер, — другият е в безсъзнание.
Амеротке уморено оброни глава.
— Това бе капан! — обади се Шуфой. — Господарят изскочи навън, за да хване пратеника, който донесе кожената кесия. Един от най-старите номера в бордеите. Убийците явно са се били спотаили пред вратата, а дори и да не бе излязъл, щяха да проникнат в къщата. Искаха смъртта и на двама ни.
Пета глава
Рерт: лекарство
Амеротке бързо се съвзе и отиде да се измие. Във водата Пасер бе стрил цветове от водна лилия и тученица. Пристигна и Импуки, наметнал на раменете си кожа на леопард. Върховният жрец бе изключително загрижен. Заизвинява се надълго и нашироко за нападението, подчерта, че стражите не са докладвали за никакви нередности, прегледа внимателно съдията и Шуфой и накрая обяви, че им няма нищо, само дето са напрегнати, натри ги с благовонни масла и изрисува над прага на къщата йероглифите «анкх» и «са» — «мир» и «щастие». Убитият нападател бе откаран, а другият, когото Пасер бе повалил в безсъзнание, бе прегледан и превързан. Импуки се извини, че трябва да даде заповеди на стражата, и излезе. Един слуга донесе прясно изцеден плодов сок и прекрасен орехов сладкиш. За миг съдията се зачуди дали в него не са сложили някакво успокоително.