— Как са проникнали убийците? — попита Шуфой.
Амеротке наклони глава, вслушвайки се в далечния напев на хора, който под надзора на жреца упражняваше химни в чест на богинята майка, «покровителка на Озирис, победителката на Сет». Текстът му бе познат, Изида се наричаше «господарка на вълшебствата, речовитата, която никога не остава без думи, по-силна от десет хиляди войници, по-умна от милиони писари».
— Зададох въпрос! — сърдито размаха ръка пред лицето му Шуфой.
— Откъде да знам! — тросна се Амеротке. — Лесно е да се покатериш през стената, сигурно не е било проблем да разберат къде сме.
Разговорът бе прекъснат от появата на върховния жрец Импуки, съпругата му Тена и Пасер. Изглеждаха великолепно в плисираните си роби, стегнати в свещения разноцветен пояс на Изида. Слугите донесоха още възглавници и те седнаха на земята. Тена ги попита дали са спали добре, Импуки отново се извини за нападението и добави:
— Помолих се за вас тази сутрин, когато поднесох даровете в наоса пред олтара на великата майка — в гласа му се прокрадваха цинични нотки. — След това скастрих стражите. Естествено, те се опитаха да се оправдаят със смъртта на Мафдет. Стените на храма се охраняват, но някои закътани местенца остават без наблюдение.
— А откъде са го разбрали убийците? — попита Шуфой. — Явно някой им го е казал.
Жрецът го изгледа мрачно и поклати глава:
— Нямам отговор на този въпрос.
— А пожарът? — обади се Амеротке.
— Вероятно е причинен от същите престъпници — отвърна Импуки. — Не е нещастен случай. Използвани са най-малко два меха масло, останала е само пепел. Изпратих съобщение до двореца... — гласът му потрепери: — Какво друго можех да сторя?
Амеротке внимателно огледа сбръчканото лице с бдителни очи и подигравателни устни. Съдията прикри подозренията си. Шуфой бе прав, стените на храма бяха охранявани, високи и трудни за изкачване. Дори и прехвърлянето през тях да бе лесно, нападателят рискуваше да го заловят нощните патрули или да го види някой страж. Двамата убийци са носели мехове с масло и отнякъде са намерили факла или свещ, освен ако не са носели със себе си и мангал с живи въгленчета. Импуки бе извърнал глава, следвайки реещия се в небето лешояд, и като че ли смяташе разговора за приключил. Съпругата му Тена бе самото въплъщение на невинността и елегантността — синя брошка придържаше робата на гърдите й, бижуто бе съчетано с подобаващи обеци и колие около шията. Двамата бяха влиятелни и могъщи личности. Съдията се замисли за убийците, за бандата на Себаус и за загадките, пред които се бе изправил. Върховните жреци от големите храмове в Тива притежаваха царския печат и можеха да подпечатват документи и товари, които да преминават необезпокоявано през митницата и през стражите по границата. Дали зловещата фигура зад скверните грабежи не бе човек като Импуки, високопоставен сановник, един от малцината, които се радваха на титли като «приятел на фараона», «пазител на царските думи», «член на царския съвет»?
Импуки плъзна поглед по Амеротке.
— Изглеждате разтревожен, господарю.
— Наистина съм разтревожен — призна съдията. — И изпълнен с подозрения. Бих искал да пообиколя храма, да видя Дома на здрача — потри замислено пръсти. — И да огледам стените и портите.
— Само не напускайте храма без охрана — обади се Пасер. Младият жрец нервно късаше стръкчета трева, явно бе притеснен или ядосан. Въпреки гладкото женствено лице и изискани маниери като че ли не можеше да стои мирен нито за миг. Дали винаги бе толкова неспокоен, или думите на съдията го бяха смутили? — Чака ме страшно много работа — усмихна се Пасер, като че ли бе прочел мислите му.
— Толкова много работа и толкова малко време... Да проверя складовете, да се срещна с поклонниците, да приготвя сметките.
Амеротке кимна. Опита се да си припомни откога Импуки е върховен жрец. Познаваше го по име, беше го виждал отдалеч, сигурен бе, че е назначен от бащата на Хатусу, фараона Тутмос. Ако не се лъжеше, Импуки бе по-известен като лекар, отколкото като ревностен поклонник на богинята.
— Откога служите в храма на Изида? — попита той.