Разказвах на хората, че ви познавам, но те не ми вярваха.
— От какво си болен? — попита Амеротке.
— От старост — ухили се Имер. — Единствено от старост.
— Мога ли да направя нещо за теб? — съдията погледна през рамо лекаря, който едва забележимо поклати глава.
— Да, имам една молба.
Амеротке присви очи:
— Няма да ти пратя момиче, Имер! Отдавна ти е минало времето да тичаш след фустите!
Дървосекачът се разсмя, но смехът премина в раздираща кашлица.
— Искам един потир вино — прошепна старецът, — поднесен от красива хесетка. Голям потир! И парче грис халва. Така ще се отправя към Далечния запад като щастлив човек.
— Ще видя какво мога да направя — Амеротке го целуна по челото, изправи се и тръгна към изхода. На прага се спря.
— Знам какво ще питате, господарю — обади се старият лекар. — За съжаление на Имер му остават не повече от два-три залеза. Но ви обещавам, че преди слънцето да се скрие, той ще получи потира с вино и парчето грис халва, поднесени от най-красивата хесетка в храма.
— Вие сте истински лечител — сграбчи ръката му Амеротке — и благороден мъж. Благодаря ви — обърна се, но отново се спря: — А какво ще стане с Имер? Къде ще бъде погребан? Кой ще извърши ритуалите?
— Храмът на Изида притежава своя гробница от другата страна на Нил. Наричаме я Божествения дом на милосърдието. Погребението му няма да е като на фараон, но ще бъде изпратен, както си му е редът, в ръцете на божествения отец Озирис.
Амеротке отново му поблагодари и напусна Дома на здрача. Заповяда на Шуфой да огледа пепелището, останало от дома на Мафдет, а той самият реши да обиколи целия храмов комплекс, но без да влиза в Дома на мъртвите. Пречисти се, изми си ръцете и наплиска лицето си с вода от каменното корито и се насочи към малките светилища, външните постройки, складовете и хранилищата за зърно. Заобиколи големия птичарник, където се отглеждаха свещените ибиси, посети Дома на среброто, където се изготвяха сметките и се съхраняваха скъпоценностите, а след това надникна в Дома на войната, голямата казарма на храмовите стражи. Беше дълбоко впечатлен от великолепието и богатствата на храма. Даде си сметка, че жреците притежават всичко необходимо, за да организират грабежите на царските гробници — място за съхранение на плячката, властта да пренесат откраднатите скъпоценности нагоре по Нил и през египетските граници. Не че подозираше Импуки — върховният жрец просто бе един от мнозината, които имаха средствата и властта да извършват тези скверни престъпления.
Амеротке седна под една палма и се разхлади с чаша плодов сок, поднесен му от слуга, който обикаляше двора с делва с ароматната напитка и наниз с чаши около врата. Съдията се чудеше кой можеше да е този Кетра, Надзирателят, който познаваше тайните пътеки и входове към царските гробници и бе имал дързостта да заповядва на убийците да нахлуят в свещения храм. Допи сока и стана. Заобиколи отдалеч извисяващите се обковани с мед порти от ливански кедър, които водеха към отворения за посетители двор. Там се тълпяха поклонници, търсеха да платят на някой жрец да прочете молитви за мъртвите или пък жрец на ухото да изслуша изповедта им. Врявата от разговорите от другата страна на стената бе като от голям кошер. Днес бе празник, посветен на бога на домашното огнище Бес, така че бе пълно с просители, дошли да направят приношения или просто да позяпат, да докоснат свещените стенописи и стелите на фараона, изписани в целия храм. Важно се разхождаха жреци от всякакъв ранг и статут — с избръснати глави, лица и вежди, кожата им блестеше от благовонни масла, облечени в ленени роби или в изящни плисирани туники.
Съдията се върна в градината, зад подрязаните цветни храсти се чуваха момински гласове, звън на тамбурини и дрънчене на цитра. Градината граничеше с Дома на живота, училището на храма, и с Дома на светлината, където се упражняваха музикантите. В средата, около искрящо сините води на свещената щерна с цъфнали лотоси, се бяха събрали хесетките. Върховната жрица Тена седеше в голямо кресло, а няколко слуги държаха слънчобрани над главата й и вееха с големи ветрила от щраусови пера, напоени с парфюм. Появата на Амеротке бе посрещната с писъци и кикот. Жрицата бързо ги укроти и представи съдията. Хесетките щяха да имат урок по разкрасяване и покрай облицованата с керамични плочки щерна бяха разпръснати бронзови огледала, стъкленици и гърненца с кремове за лице, боя за устни и мазила. Слугите веднага разчистиха място и Амеротке бе поканен да седне до Тена.