Момичетата бяха на възраст между четиринайсет и седемнайсет години, облечени в плисирани туники или в тясно прилепнали рокли, красивата им нежна кожа бе посипана със златист прашец. Някои си бяха направили татуировки на Изида по ръцете и раменете, всички носеха блестящи бижута, а прелъстителките им личица едва се виждаха от дебелите намазнени перуки, придържани от цветни диадеми. Хесетките стрелкаха с предизвикателни погледи съдията и накъдето и да се обърнеше, той виждаше само нежни ръце с боядисани нокти и долавяше аромата на сладкия парфюм. Амеротке доста се притесни и набързо обясни причината за посещението си, но щом спомена изчезването на четирите хесетки, усмивките изчезнаха. Жрицата Тена ги подкани да говорят, но те нямаше какво да му кажат. Не знаеха нищо и нямаха представа, какво можеше да се е случило. Едни и същи отговори се повтаряха с тих шепот. Съдията не усети притворство и лъжа у нито едно от момичетата, те не се опитваха да го заблудят, приказваше им се, не искаха да го пуснат да си отиде, но зловещото изчезване на четирите им дружки бе пълна загадка за тях.
Амеротке благодари на Тена и си тръгна. Мина през портата в стената и погледна водния часовник в голямата амфора, изрисувана със свещените символи на Тот. Нивото на водата бе паднало до тринайсетата линия, време беше да си ходи. На път към къщата за гости прекоси занемарения заден двор, в който фонтанът бе замлъкнал. Стените бяха украсени със сцени от живота на Изида. Рисунъкът бе груб, темата една: «Битката между Сет, Изида, Озирис и Хор». В една от сцените Изида държеше в ръка отрязаните тестиси на Озирис, чието тяло бе насечено от червенокосия Сет. Мотивът за кастрацията и разпиляването на семето на бога се срещаше и в други рисунки.
— Мафдет! — възкликна Амеротке. С изваждането на сърцето и отрязването на тестисите капитанът на стражата бе прокълнат навеки. Дали жестокото убийство бе акт на отмъщение, или бе ритуално наказание на войник, дръзнал да наруши свещените правила на Изида? «Въобразявам ли си?», прошепна съдията. Кастрацията се използваше често за поругаване на врага. По време на военното си обучение в Червените земи сам бе ставал свидетел на какви ли не ужасяващи сцени.
Амеротке замислено продължи към къщата за гости, където Шуфой го очакваше под сянката на голямата смокиня в градината. Щом го видя, джуджето се втурна към него и пъхна в ръката му черен скарабей. Скарабеят беше обгорял и напукан, но все пак си личеше избледнелият силует на коленичил стрелец с лък.
— Намерих го в пепелта — обяви доволно Шуфой, белязаното му лице бе изцапано от сажди. — Нали съм нисък, очите ми са по-близо до земята и виждам това, което другите пропускат. Освен това имам нюх за скарабей.
Амеротке въртеше камъка в ръцете си. Случайно ли го бяха изтървали убийците или го бяха подхвърлили нарочно? Или беше на Мафдет? Дали ветеранът не бе член на бандата на Себаус и ужасяващата му смърт и опожаряването на дома му не бяха отмъщение на безскрупулната шайка? Съдията върна скарабея на Шуфой, който го прибра в бездънната си кесия.
— Дали Мафдет не е бил член на бандата на Себаус? — попита джуджето.
— Възможно е... — Амеротке млъкна, откъм портата се бе появил Пасер.
— Господарю, пристигна ескортът ви. Заради нападенията божествената Хатусу е заповядала да не излизате по улиците на града без охрана.
Амеротке и Шуфой отидоха в къщичката на стражата до стената, която разделяше градините от основния комплекс на храма. Генерал Омендап ги очакваше в пълно бойно снаряжение: кожена ризница, покрита с блестящи халкички, бяла поличка с червен кант и високи до коленете походни ботуши. В коридора се бяха строили смелчаците на фараона от щурмовия египетски полк, който охраняваше двореца. Омендап стисна ръката на съдията и го подкани да тръгнат веднага, като обясни, че самата Хатусу му е заповядала да го охранява. Изчакаха да дойдат Импуки и Тена, за да се сбогува с тях Амеротке, и тръгнаха. Стражите, въоръжени с дълги щитове и остри копия, го обградиха от всички страни. Прекосиха двора на храма, претъпкан с поклонници и просители, скупчили се около високите статуи и свещените кладенци, за да си напълнят делвите с лековита вода. Хората се отдръпнаха да направят път, оглеждайки със страхопочитание знаменосеца, който носеше знамето с полумесеца и знака на Амон Ра, червена овнешка глава на златен фон. Ескортът мина покрай високите колони, спусна се по стъпалата и излезе на горещите и прашни улици. Навсякъде бе пълно с хора — под сянката на едно дърво бръснар крещеше за клиенти, продавач на плодове се пазареше с готвач до количката със стоката си. Амеротке се чувстваше в пълна безопасност, защитен от всичко, недосегаем. След тишината и спокойствието в храма глъчката и шумът по пазарищата го опияняваха. Шуфой също се наслаждаваше на суматохата и тичаше напред като избягал от училище хлапак.