парапет, върху който се извисяваше жив плет от акациеви храсти на височина от около метър. Амеротке бавно се разходи. Акациевите храсти бяха доста гъсти, наблизо нямаше никакви постройки, наоколо се простираха само тучни морави. Стаите отдолу бяха с прозорци, но те бяха с решетки, нямаше как някой да подхвърли торба със змии на покрива. Съдията обиколи отново и се опита да си представи как е изглеждала терасата онази вечер. Сигурно бе имало маси и столчета, по следите на пода си личеше къде се е намирало леглото, заслонено с ленени завеси.
— Кажете ми — извика Амеротке, — генерал Сутан е бил тук, седнал в леглото си, така ли?
— Лежеше на земята до него — отвърна Мена. — Около него се гърчеха и пълзяха змии, нямаше как да му помогнем.
Съдията се върна при останалите.
— Онази вечер студено ли беше?
— Да, господарю. Бяхме донесли мангали, за да си топлим ръцете — сериозното лице на Мена разцъфна в усмивка: — Но генералът се гордееше с издръжливостта си, с това, че е свикнал със студените нощи и дневната жега на пустинята.
— Имало е храна и вино?
— О, да — потвърди писарят. — Вечеряхме тук, бяха оставени подноси с плодове. Защо питате, господарю?
— Нека приемем за момент — Амеротке посочи стълбите, — че Хеби е донесъл змиите и ги е изсипал тук. Къде щяха да отидат те?
— Как така къде? — почеса се по главата Мена.
— В никакъв случай нямаше да нападнат направо генерала — обяви уверено съдията. — Не говорим за жестоките либийци, а за извадени от гнездото им змии, пуснати на непознато място. Вечерта е била хладна, те сигурно са били гладни.
— Щяха да се насочат към топлината и храната — обади се Шуфой. — Винаги е така, когато проникнат в някоя къща: свиват се около огнището или в чиния с манджа. Змиите нападат хората само ако ги предизвикаш.
Амеротке потупа дребосъка по рамото и додаде:
— Което означава, че змиите са били изсипани върху генерала. Ако е бил буден, той щеше да се развика, да вдигне тревога. Следователно е бил заспал. Ако, разбира се — въздъхна той, — изобщо е станало така...
— Че какъв друг вариант има? — попита Мена.
— Другият вариант е генералът да е знаел за змиите, тоест сам да ги е донесъл. Сигурно е решил да се изправи пред страховете си и щом останалите са слезли долу, е освободил змиите от торбата. Може и да ни звучи налудничаво, но когато човек страда от кошмари, е способен на всичко.
Мена поклати глава:
— Невъзможно!
— Защо?
— Генералът се качи тук за вечеря, след това слугите запалиха лампите и ние се оттеглихме.
— Като преди това масата е била раз дигната и сте претърсили терасата както обикновено?
— Точно така — кимна Мена. — Но работата е там, господарю Амеротке, че доколкото си спомням, генерал Сутан изобщо не е напускал терасата, не е слизал долу и определено не се е връщал със странна торба. Освен това при претърсването не намерихме нищо необичайно. Така че или Хеби е донесъл торбата по заповед на генерала, или го е направил по собствена воля.
— Или — обади се решително Шуфой — генералът някак е успял да скрие торбата тук, на терасата.
— Невъзможно! — извика отново Мена.
Амеротке заслони очи от слънцето. Следобедът вече преваляше, жегата бе непоносима, не се усещаше дори и слаб полъх. Огледа внимателно сцената на престъплението. Пое отново по терасата, като плъзгаше ръка по парапета. Близо до мястото, където се бе намирало леглото, пръстите му напипаха парче дебело въже, вързано за едно колче на живия плет. Той го огледа внимателно. Възелът бе непокътнат, явно здравото въже бе срязано с нож. Съдията се приведе над парапета и надникна, отдолу се виждаха храсталаци. Изправи се и отново огледа въжето — ново, леко хлъзгаво, слънцето и вятърът все още не го бяха изсушили.
— Какво е това? — извика той.
— Какво намерихте? — приближи се Мена.
Амеротке почука по колчето, отстъпи и разпери ръце.
— Леглото на генерала е било тук, скрито зад завеси. Възможно ли е генерал Сутан да е решил да се пребори със страховете си? Дали той не се е сдобил със змиите — само боговете знаят как и откъде е намерил толкова много от презрените влечуги, — за да се изправи срещу кошмарите, които са измъчвали душата му, и да се отърве от тях веднъж завинаги? Възможно ли е през деня генералът да е донесъл торбата със змиите, да я е спуснал през парапета и да е вързал въжето за колчето на живия плет? Отдолу не се е виждала, там има само храсталаци, моравата и езерцето са от другата страна на къщата. Сутан не е посветил никого в плановете си, като истински войник е следвал обичайната рутина и е заповядал да се претърси терасата след вечеря. Но щом е останал сам, е издърпал торбата, прерязал е въжето и е пуснал змиите.