Амеротке се приближи до мангала, за да сгрее ръцете си. В дъното на всичко бяха грабежите на гробниците, започнали преди около година. С времето разбойниците ставаха все по-нагли и дръзки. Дали бандата на Себаус съществуваше отпреди това? Как се бе организирала толкова бързо?
Шуфой се втурна към него, пълен с въпроси. Съдията му се сопна и след това се извини:
— Ела — взе пиката, — да се прибираме, нямаме повече работа тук.
Повикаха охраната, излязоха от храма и необезпокоявани се прибраха у дома. Амеротке провери дали постовете са си на мястото, и се качи в спалнята. Норфрет спеше или поне се преструваше на заспала. Той свали робата, пъхна се в леглото и дълго се взира в тъмнината.
На сутринта се събуди рано. Държеше се така, сякаш нищо особено не се бе случило. Помогна на Норфрет и момчетата да приготвят малкото си вещи и играчки и тръгнаха към големия пристан. Беше рано, сергиите и дюкяните все още не бяха отворили, работниците стояха на групички около огньовете, закусваха и разговаряха. Рибарите вече бяха извадили нощния си улов и сега го чистеха, потапяха го в марината и след това го пълнеха в кошове за градските пазари. На пристана ги очакваха отряд войници, за да придружи Норфрет до двореца. След секунди се появи царската ладия «Гордостта на Анубис» и спря на кея — боядисаният в златно нос бе във формата на зинала глава на чакал. Капитанът и лоцманът стояха на носа, голямото лилаво — сребристо платно бе прибрано, гребците бяха вдигнали гребла и отдалеч приличаха на отряд стрелци с лъкове. Норфрет пое по трапа, но не бе направила и две крачки, когато се върна и притисна пръсти върху устните на Амеротке.
— Не ме лъжи, моля те — прошепна тя и го целуна нежно. — Знам, че те грози смъртна опасност. Пази се и бързо се върни при мен.
Амеротке прегърна съпругата си и целуна момчетата. Те се качиха на ладията и се скриха в изящно боядисаната каюта. Съдията въздъхна облекчено — ладията бе пълна с войници, ескортираха я лодки със сирийски стрелци. На мачтата се развя знамето на Амон Ра, прозвуча отсечена заповед, греблата нежно се потопиха във водата и ладията се отдалечи от брега, покрит от зелените листа на пъпешите. Устреми се по течението и след минутка изчезна от поглед. Съдията внимателно се озърна, чудейки се колцина от хората по пристана го бяха забелязали и му бяха обърнали внимание. Капитанът на охраната се прокашля тактично. Амеротке вдигна глава и се извъртя на пети, но се спря, преди да направи крачка. Бе толкова погълнат от страховете и притесненията си около заминаването на семейството си, че не бе забелязал липсата на Шуфой.
Облечен в дълга тежка роба, с нахлупена качулка, сложил едната ръка върху дръжката на кинжала в пояса, а с другата стиснал слънчобрана като бойна пика, Шуфой се беше измъкнал от дома на Амеротке, докато съдията се занимаваше с приготовленията за заминаването. Никой не го видя как се промъква през градините, как се катери по стената като маймуна и как изскача на пътя. Джуджето тичаше като сянка пред слънцето, задминаваше каруците и магаретата на устремилата се към градските пазари тълпа. Влезе през Портата на лъва и пое по главната улица на Тива, обградена от двете страни с фурми, палми и смокини. През
трийсет крачки се издигаха каменни сфинксове — телата им бяха издялани от блестящ пясъчник, разрешените гриви — от черен камък, за очи им служеха драгоценни рубини.
Пътят на сфинксовете бе изключително оживен — селяни и търговци бутаха колички, караха волове, каруци и стада животни към градските тържища; красиви смут ли мъже от Пунт, земята на благовонията, носеха товари ароматно санталово дърво, редки семена и целебни прахове; нубийци крепяха кошове със злато, сребро, слонова кост, малахит, клетки с редки животни, малки жирафи, пъстроцветни птици и дресирани маймуни. Насреща се зададоха отряд кушитски наемници, тръгнали на сутрешната си обиколка. Вятърът полюшваше разноцветните щраусови пера на шлемовете, леопардовите полички лъщяха на слънцето, закоравелите боси пети удряха в унисон о земята, отпред крачеше знаменосецът. Шуфой изгледа завистливо овалните щитове и големите копия. Някой ден щеше да си купи такъв щит и да го закачи на стената в стаята си, вероятно дори щеше да съчини някаква история, как го е спечелил в битка.