Джуджето вдигна глава към клоните на близката смокиня. Искаше да помогне, да впечатли господаря с мъдростта и уменията си. Снощи съдията му се бе сопнал, а това рядко се случваше и докато наблюдаваше приготовленията на Норфрет и момчетата за заминаването, Шуфой си бе дал сметка, че съдията е изправен пред огромна опасност. Бе лежал буден половината нощ, чудейки се какво да стори. Накрая взе решение и измисли страхотен план — щеше да е опасно, но можеше да помогне.
Продължи напред, но след малко се наложи да направи път на царските колесници, боядисани в яркозлатисто и зелено, теглени от охранени коне с лъскави гриви. Каменните сфинксове постепенно оставаха зад гърба му. От време на време спираше на сянка и се озърташе дали не го преследват, но не долови никаква опасност. Изведнъж рязко свърна по странична уличка към бедняшките квартали. Тук пътят бе изровен с дълбоки коловози, от двете му страни се гушеха една до друга измазани с кал селски къщи с изнесени отпред огнища. Рояци деца с кървясали очи, цепнати устни и кльощави като на скелет ръце го връхлитаха с молби за милостиня. Свирепи кучета с жълта козина и с тъпи муцуни на мастифи скачаха към него и увисваха на синджирите си, стопаните им нарочно ги държаха гладни, за да обират разпилените боклуци. Амбулантни търговци хвалеха стоката си. Шуфой ги прогонваше с ругатни и проклятия, едва сдържайки се да не повърне от вонята на изпражненията, помийните ями и гранясалите пещи, в които бедняците печаха месото и хляба. Навсякъде се усещаше специфичната миризма на оцет, получаван от ферментирала бира, с който селяните пръскаха къщите си, за да отпъждат мухите, бълхите и мишките.
Джуджето си пробиваше път през овцете, гъските, козите и магаретата, като прогонваше със слънчобрана амбулантните търговци, които носеха на табли стоката си: евтини дрънкулки и осолено месо. Най-накрая излезе на широката павирана улица, където се намираше Домът на прекрасните, един от най-известните домове на удоволствията в Тива. Ресту, пазачите, отвориха портите и той влезе в двора. Представи се и веднага бе въведен при Царицата на насладата — дебела жена с напоена с благовонни масла тежка перука. Беше се разплула върху пухените възглавници в розовата трапезария и похапваше морски деликатеси. При появата му вдигна глава и размаха обсипаните си с пръстени ръце:
— Шуфой! — изгука тя и избърса мазнината от двойната си брадичка. — Нима най-сетне се съгласи да дойдеш да работиш за мен? Тук винаги ще се намери място за едно джудже, някои от клиентите си падат по дребосъци.
Шуфой се усмихна накриво и се разположи на възглавниците.
— Все още ли се занимаваш с крадени вещи? — попита той направо.
Царицата на насладата отблъсна чинията и несъзнателно вдигна ръка към огърлицата на врата си, сякаш инкрустираният със скъпоценности лешояд можеше да я предпази от опасния дребосък.
— По работа ли си дошъл?
— Идвам от името на върховния съдия Амеротке. Той би искал да те разпита във връзка със случаите на контрабанда, укривателство на крадени вещи, отвличане, подкупи, изнудване — заизрежда с монотонен глас Шуфой, — оскверняване, богохулство, поругаване на...
— Какво искаш?
— Информация за един извратен убиец.
— Какъв по-точно?
— Мъж, който обича да убива момичетата, след като се наслади на прелестите им.
— Последният бе заловен и осъден от господаря ти преди два сезона — Царицата на насладата избърса ръце в робата си. Блясъкът в очите на джуджето не й харесваше, искаше да се отърве от него.
— Такива типове не идват тук. Естествено, от време на време се появяват жреци и чиновници, които си падат по по-грубата игра, но — дебелите й устни се отвориха в широка усмивка и откриха златни зъби — на някои от момичетата им допада.
— Има ли търсене на млада плът?
— Винаги има търсене на млада плът.
— Говоря за девици, апетитни млади момичета, готови за някой богат клиент, който вероятно — Шуфой присви очи — не си пада много по зрели жени?
— Набавяме си ги от бедняшките квартали.
— А хесетки? Момичета от храма на Изида?
Царицата на насладата извади ветрило, опитвайки се да сдържи гнева си:
— Усещам накъде биеш, Шуфой. Чух слуховете, всички говорят за храма на Изида. Но нямам нищо общо с тази работа, твърде опасно е. А и — тя сви дебелите си рамене — тези хесетки вероятно са мъртви и заровени.
— А ако не са? — настоя Шуфой. — Хайде, скъпа — изгука той подигравателно, — ако не са мъртви, то какво е станало с тях? Били са отвлечени?
— За какво?
— За някой специален клиент.
Собственичката на дома поклати глава: