— Не искаш ли да се позабавляваш, Шуфой? Имам едно момиче от Пунт, истинска прелест...
— Специален клиент — повтори Шуфой.
— Имало е такива случаи, но е изключително опасно. Възможно е — тя преглътна — да са били отвлечени, за да бъдат продадени нагоре по Нил към Мемфис или Делтата. Но ако престъпниците бъдат заловени или купувачът бъде разкрит, наказанието ще е изгаряне на кладата.
— А себаусите?
Царицата на насладите потрепери, необятната й плът се разтресе като желе. Очите й се бяха разширили от ужас, тя вдигна ръка към устните си.
— Нищо не знам!
— Дебела лъжкиня! Нищо не ми пречи да спомена пред господаря си какво се прави тук. Момичетата ти все още ли крадат от клиентите? Може би не е зле градската стража да дойде да разтършува. Кой знае — той се приведе напред, — може дори да намерят неща, откраднати от гробниците.
Дебеланата вдигна бокала, заклевайки се никога повече да не допусне този коварен дребосък да припари в Дома на прекрасните. Отпи от сладкото бяло вино и допря хладния бокал до горещата си буза.
— Херет — излая тя. — Скорпиона, който живее в Квартала на тайните — вдигна ръка: — А сега изчезвай от тук, преди да съм извикала охраната.
Шуфой излезе от Дома на прекрасните и отново пое по тесните сокаци. На един ъгъл се сблъска с групичка поклонници на богинята Хатор, закрилницата на пияниците. Те нададоха радостни писъци и се опитаха да го хванат, за да го включат в процесията си, но той се отскубна, побягна по улицата на майсторите на мъниста, покрай дюкяните на търговците на одрани мишки и излезе на Площада на тайните. В средата един разказвач се бе покачил на висок дънер и развличаше малката си публика с описание на пътешествието си до царството на Озирис, което, както той твърдеше, се виждало на небето на североизток.
— Опасно пътешествие — крещеше той — през огнени долини, пълни със змии, кръвожадни зверове и врящи реки. Огромни маймуни ловят душите човешки със специални мрежи.
Шуфой улови погледа му и му даде знак. Разказвачът набързо приключи с историята си, призова за милостиня и след като тълпата се разпръсна, скочи от дънера. Посочи на джуджето да влезе в двора на близката къща, където се мумифицираха трупове на котки. Вонята бе непоносима, Шуфой извади парфюмирана кърпичка от кесията и си покри долната част на лицето.
— Мислех, че не усещаш миризмите — подигра го разказвачът. — Нали нямаш нос!
— Ти нямаш мозък, а въпреки това мислиш! — не остана длъжен Шуфой. Разказвачът се разсмя и го въведе в малко уютно помещение с рогозки на пода. От вътре се носеше прекрасен аромат на печено месо и подправки. В дъното с гръб към стената седеше едър мъж и разглеждаше купчина скъпоценни камъни. При появата им той вдигна глава.
— Кой е този?
— Шуфой, слуга и вестител на върховния съдия Амеротке.
— А, да. Очаквах те. Надявам се, че себаусите не са те проследили? Хванат ли следата ти, са като хиени — нищо не може да ги отклони от кървавата диря.
— Сам съм.
— Добре, ела насам. Седни и кажи на стария си приятел какво те води насам.
Джуджето се настани на възглавниците и огледа домакина. Мъжът бе на средна възраст, със слабо лице, изпъкнали скули и дръзки подигравателни очи. Долната част на лицето бе скрита зад дълга брада, обилно намазана с благовонни масла, по челото и бузите бяха татуирани скорпиони. Същите образи бяха изписани и по ръцете, разкошната роба бе украсена със сребърни змии и всякакви отровни влечуги. Шуфой сведе поглед.
— Работата ти май върви добре.
Скорпиона прибра скъпоценните камъни в торбичка.
— Оттук по малко, оттам по малко, човек работи от зори до мрак за къшей хляб. Какво искаш, Шуфой?
— Себаусите.
— Не ги харесвам — Скорпиона се размърда притеснено.
Шуфой знаеше, че скритият в сенките телохранител на царя на крадците дебне всяко негово движение.
— Съвсем естествено — кимна джуджето. — Гледаш на тях като на съперници?
— Досадни нищожества! Привлякоха вниманието на стражите, на фараона, на царския обвинител, а сега и на господаря ти — приведе се напред. — Изобщо не ми трябва градът да се изпълни с войска, повярвай ми.
— Кои са себаусите?
— Не знам. Истината ти казвам, не си прави труда да ме заплашват с великия Амеротке.
— Но сигурно имаш някакви подозрения?
— Да, така е. И ще ги споделя с теб... на съответната цена.
Шуфой отвори кесията си, извади твърдия черен камък и го подаде на Скорпиона. Той го сграбчи алчно, повъртя го в ръцете си и почука с него по акациевата масичка.
— Небесен камък! — прошепна царят на крадците. — Чувал съм за тях, дори притежавах няколко късчета, но не съм виждал толкова голям. Търговците, които разменят стоки с хитите на Север, разказват за някакъв нов метал, който разрязвал бронза и медта. Ще се опитам да разтопя този камък да видя какво ще стане. Това ли ми е отплатата?