— Приеми го като подарък — усмихна се Шуфой.
Черният камък изчезна в кожената кесия на Скорпиона.
— Защо си ходил при Царицата на прекрасните?
— Сигурно си чул за изчезналите от храма на Изида хесетки?
— Вероятно са мъртви — изсумтя презрително царят на крадците. Извърна се към страничната масичка, напълни две чаши с вино и подаде едната на Шуфой. — Не се тревожи, няма отрова — въздъхна и размени чашите. — Момичетата от храма са били убити или отвлечени. Макар че не мога да си обясня на кого са му притрябвали. Ако някой ми ги беше предложил, за да ги продам в домовете на удоволствията, нямаше да приема за нищо на света.
— А бандата на Себаус?
— Никой не знае кои са. Не са поредната банда от покрайнините, както мислят хората. Появиха се наскоро, избраха си име, получават заповеди от някого. Това е, мога да добавя само едно: залагам най-добрия си аметист срещу обикновен рубин, че нещо или някой ги обединява.
— Какво искаш да кажеш?
— Всички те. имат нещо общо. Нали разбираш, Шуфой, разбойниците, крадците и убийците в Тива обикновено се познават помежду си. Но със себаусите не е така. Доколкото съм чувал, възможно е един член на бандата дори да не подозира, че и брат му е вътре. По-издигнатите в йерархията знаят няколко имена, но повечето само получават заповеди, къде да се съберат и какво да направят. Само да не се бяха захващали с царските гробници. Чух, че един от тях е бил заловен и сега е в Дома на оковите?
Шуфой разказа накратко за случилото се. Скорпиона кимаше мъдро също както някой жрец на ухото слуша изповедта на грешник.
— И този пръст — завърши джуджето — най-много озадачи господаря.
Скорпиона се взря в Шуфой за миг и след това избухна в силен смях.
— Не си ли разбрал? Затворникът не е бил убит, а се е самоубил! — царят на крадците се усмихна на изненадания писък на Шуфой. — Постави се на мястото на затворника. Инквизиторите ще се опитат да измъкнат всичко от теб, очакват те ужасни мъчения. Изведнъж в килията ти се появяват отрязан пръст и нож. Чудя се само чий е бил пръстът: на съпругата му, на някоя от дъщерите му, на сина му.
— Но как е станало!?!
Шуфой затвори очи. Представи се тежката дървена врата със зарешетения процеп, окования затворник.
— Разбира се! — възкликна внезапно той. Никой не се беше сетил да погледне за пролука между пода и вратата. — Пазачът. пазачът отвън е бил подкупен или заплашен.
Скорпиона се ухили.
— Точно така, Шуфой, добре дошъл в света на Себаус!
Седма глава
Кефа: разкривам
Пазачът от храма на Маат, когото Амеротке бе разпитал за тайнствената смърт на затворника, с едва прикрито облекчение прие задачата да придружи трупа до Кланицата — отдалечен вир с лоша слава близо до
Стената на смъртта. Асурал бе заповядал да го хвърлят на крокодилите, преди да се размирише. Обвиха тялото в пресни овчи кожи и го натовариха на талига, теглена от два вола. Излязоха през Портата на Анубис и поеха през града. От двете страни на талигата вървяха палачи, зловещи фигури в черни кожени туники с маски на чакал, а трети водеше воловете. Малцина се спряха да огледат процесията, повечето жители смятаха затворническите погребения за прокълнати и нечисти. При появата им минувачите се отдръпваха, така че палачите бързо излязоха от града и поеха по виещия се коларски път през палмовата горичка.
Жителите на Тива изпитваха отвращение и погнуса от този район и винаги го избягваха. Над обраслите с тучни папируси брегове и гъмжащия с крокодили вир в края на горичката се извисяваше стена от ронещ се пясъчник. Тук речните чудовища се събираха да пируват с осъдените на смърт. Никой не знаеше кой я е построил. Старите хора разказваха, че е дело на великия фараон Ахмазе*, който преди много години бе разгромил хиксосите, нахлули в Египет през сезона на хиената.
[* Или Амасес, Яхмос, Ахмозе (1580 — 1568 г. пр.Хр.) — основателят на XVIII династия и първи фараон на Новото царство (1580 — 1085 г. пр.Хр.) — Бел. прев.]
Зидът бе висок повече от пет метра, със стъпала откъм сушата. Престъпниците често бяха окачвани на стената, докато месата им се разкапеха и въжетата изгниеха. Понякога затворниците се провесваха живи и нерядко някой крокодил успяваше да подскочи достатъчно високо, за да сграбчи плячката в жестоките си челюсти.