Когато Шуфой се появи в Дома на веригите в храма на Маат, новината за убийствата край Кланицата бе стигнала до всички. Асурал бе в едно от светилищата, за да се помоли за жертвите.
— Почти нищо — обяви капитанът на стражата и избърса ритуалния прах от челото си, — почти нищо не е останало от тях. Намерили са само един череп и шепа разпилени кости.
— За какво става въпрос? — попита Шуфой.
— Не си ли дошъл заради случилото се в Кланицата?
Джуджето объркано поклати глава и Асурал накратко го осведоми за събитията. Шуфой изрази съчувствието си и на свой ред разказа какво е открил. Капитанът седна на пода до една колона и оброни глава:
— Искаш да кажеш, че пазачът, който бе убит тази сутрин, е отговорен за смъртта на затворника? Но той беше един от най-доверените ми хора!
— И освен това е отровил Сития — додаде джуджето.
Асурал отказваше да повярва и Шуфой настоя да отидат в килията на затворника. Джуджето коленичи пред пролуката между пода и вратата.
— Онази нощ изобщо не я забелязахме — възкликна той. — А сега всичко е ясно. Виж, дори камъкът в средата е хлътнал леко.
Асурал донесе нож и дървена летвичка с дебелината на палец. Шуфой му показа, че и двата предмета лесно могат да се промушат през пролуката, и ги побутна навътре с дългия либийски кинжал, така че да стигнат до обсега на закрепените към стената вериги.
— Това е било предупреждение към затворника — Асурал помогна на Шуфой да се изправи. — Пръстът е бил отсечен от ръката на неговата съпруга, сестра, дете или любима. Искали са да му запушат устата. Подканили са го сам да отнеме живота си, но въпреки това — капитанът се почеса по главата — са се върнали за трупа му, сякаш в уговорката им е влизало да получи подобаващо погребение.
— А пазачът? — попита Шуфой.
— Бивш войник. Служил е в един от градските гарнизони, справил се е чудесно в Червените земи. Също като мен и той беше препоръчан за поста тук от генерал Омендап. Какво става, Шуфой?
— Не знам — джуджето се приближи до страничната врата на храма и се взря в изящната резба по колоната. — Наистина нямам никаква представа, но съм сигурен, че господарят ще разбере.
Гневът на Амеротке, породен от тайното измъкване на Шуфой сутринта, бързо се стопи, когато той коленичи на възглавниците в краката му и разказа какво е научил. Съдията бе разочарован и ядосан заради убийството на затворника, но се чудеше дали това не е дългоочакваната грешка на предводителя на бандата.
— Накараха другаря си да се самоубие — произнесе той замислено, — а след това откраднаха трупа му, за да го погребат подобаващо. Освен това използваха пазача.
— А дали и той не е бил член на бандата?
— Съмнявам се — поклати глава Амеротке. — По-скоро са го подкупили или заплашили, а след това са го убили, защото не са му имали доверие. Трябва да помислим малко — погали Шуфой по главата и му подаде чаша вино: — Много мило, че си се лишил от драгоценния камък — усмихна се: — Няма да го забравя. Но да се върнем за момент при Царицата на насладата. Тя е коварна и опитна, знае какво би могло да се случи с четири красиви млади момичета. Съгласен съм с нея и със Скорпиона, че хесетките не са били убити. В противен случай телата им щяха да бъдат намерени. А ако бяха избягали, досега все някоя от тях щеше да бъде разкрита. Затова нека предположим, че са били отвлечени. Първият въпрос е защо и отговорът е прост: красиви девици с мека кожа, добре хранени и гледани струват много на пазара. Но хесетките са посветени на богинята майка и ако търговецът бъде заловен, той и цялото му семейство ще бъдат сурово наказани. Момичетата трябва да се прехвърлят в друг град, а те едва ли биха тръгнали доброволно с похитителите си. Достатъчна е една дума от тяхна страна — и престъпникът отива на кладата.
— Значи мислите, че са били отвлечени?
— Точно така. Но защо и как, все още си остава загадка.
— И подозирате за това Мафдет?
— Той е най-вероятният виновник — съгласи се Амеротке. — Мафдет е бил капитан на стражата, обичал е да се задява с хесетките. Но как ги е извел от храма? Защо момичетата са тръгнали с него, без да се съпротивяват? На кого ги е предал?
— Мафдет може да е бил член на бандата на Себаус — предположи Шуфой, — макар да нямаме доказателства за това. Възможно е да са го убили, да са подпалили дома му и да са оставили скарабея като знак за действията си. Но отново изниква въпросът защо. По-важно е за какво са им на себаусите хесетките.