Те не са сводници, не са като Царицата на насладата, която постоянно търси нови момичета за Дома на прекрасните. Тях ги интересуват по-скоро съкровищата на мъртвите. А дори и Мафдет да ги е отвлякъл, той очевидно е изпълнил заповедите, така че защо са го ликвидирали? Единствената друга възможност е да го е убил някой от храма.
— И пак опираме до въпроса кой — усмихна се съдията. — Според показанията, а нямам основание да се съмнявам в истинността им, Импуки, Тена и Пасер са били заедно онази вечер. Всеки би могъл да намери маково семе, да го сипе в халбата с бира и да изчака жертвата да заспи. А върховният жрец, съпругата му и синът им бяха с нас, когато къщата на Мафдет бе подпалена.
Амеротке отпи от виното си.
— Сега стигаме до информацията на Скорпиона. Разбирам притеснението му: себаусите привлякоха вниманието на фараона и на силите на реда, макар че по нищо не приличат на другите банди от покрайнините на Тива. И аз стигнах до заключението, че си имаме работа не с някакъв клан или с племе, а с могъща организация, в която хората са подбирани от Кетра, Надзирателя. Важно е да открием това, което ги свързва. Каква е тази банда, която принуждава един от членовете си да извърши самоубийство, а след това се погрижва той да получи подобаващо погребение?
— Може да потърсим трупа — предложи Шуфой. — Да изпратим стражи в храма на Изида и в останалите места за лечение да проверят дали не е идвал някой с отрязан пръст.
— Ще е изключително трудно да проследим трупа — прошепна замислено съдията. — А раненият вероятно се е обърнал към местния лекар. Сигурен съм, че става дума за жена, но дори и да е отишла в храма на Изида, то каква информация би могла да ни даде? Неее, мен ме интересува повече какво обвързва себаусите. Каква е невидимата нишка? Наистина допуснах грешка с този пазач. Да... — Амеротке почука по масата. — Шуфой, искам утре след съдебното заседание да се опиташ да научиш всичко възможно за него, за семейството, приятелите, близките му. Както и за Мафдет. И след това — посочи свитъците на писалището — прегледай списъка с обвиняемите за грабежите на царските гробници. Те са с различни занимания — търговци, писари, чиновници, някои живеят в Тива, други идват от Мемфис, но все пак сигурно имат нещо общо помежду си, което все още не сме установили. Точно това не иска Кетра да открия и затова се опитва да ме убие.
Шуфой кимна, Амеротке понечи да продължи, но на вратата се почука. Влезе слуга и съобщи, че главният писар Мена и Луперна желаят да го видят. Съдията се намръщи, но заповяда да ги въведат. Посетителите притеснено се настаниха на ниските столчета и се впуснаха в дълги извинения, задето са си позволили да го обезпокоят.
— Дойдох да ви покажа нещо, господарю — обяви накрая Мена и избърса потта от високото си чело. Хвърли поглед към Луперна и тя кимна. — Беше ми трудно да приема хипотезата ви за торбата със змиите, но докато подреждах документите на господаря, попаднах на мемоарите му — писарят отвори кожения цилиндър в скута си и извади дебел свитък. — Посветени са на божествената Хатусу и господарката Луперна смята, че трябва да ги представим в двореца. Беше ми любопитно да видя докъде е стигнал генералът, и затова си позволих да ги прегледам. — той разгъна свитъка и го подаде на съдията, като посочи един абзац. Текстът бе с йератическо писмо с тъмночервено мастило, но на места Сутан бе използвал йероглифи за някои думи и имена.
— Прегледах «Книгата за преминаването във вечността» — зачете на глас Амеротке посочения от Мена абзац и объркано свъси вежди.
— Трактат за пътешествието на душата към Далечния запад — обясни писарят.
— «Мислих много за Този, който поглъща вечността — съдията спря за миг, но се сети, че става дума за бог Озирис, и продължи: — И когато слънцето залезе и пред мен се изправят Властелините на нощта, аз се връщам в онази прокълната клисура и гадините запълзяват около мен. Лепкавият ужас на страха сковава сърцето ми, сепнато скачам от леглото, но дори и буден кошмарите не ме оставят. Не мога да вървя през полето, без да се озъртам за змии, не мога да седна спокойно под сянката на някое дърво — страховете веднага ме обладават. Говорих със заклинатели и лечители, сторих възлияния пред великата майка, синьокожата Изида, но нищо не помогна. Върховният жрец Импуки ми донесе известна утеха: душата ми е обладана от демон. Трябва да се изправя срещу този враг от подземния свят, трябва да го примамя да излезе от сенките. Аз, генерал Сутан, трябва да покажа, че животът не е само страх от смъртта».