Джед не можеше да помръдне, краката му бяха изтръпнали. Проклинаше собствената си глупост. Беше допуснал грешка, по-точно Кетра беше допуснал грешка, но това с нищо не му помагаше. С мъка си пое дъх. Разбира се, никой от себаусите не показваше лицето си, освен в изключително редки случаи. Кетра е бил отчаян или пък просто бе решил да го жертва, но не му бе останало време да организира смъртта му. Дали това не бе истинската грешка?
— Сигурен съм — съдията вдигна ножа и го запремята в ръката си, — че ако не бях аз, други гости щяха да те посетят тази вечер. Ти си се разкрил пред братовчед си, казал си му кой си. Това нямаше да е проблем, ако той се бе присъединил към бандата. Но той е отказал и Кетра ти е заповядал да го убиеш! — Амеротке се усмихна: — Също както е заповядал да убият теб. Щяха да убият теб, жена ти, детето, слугите и кучето дори. Кой знае — размаха ножа, — може би убийците вече са тук. Така че ти трябва да решиш какво ще правиш.
Шуфой се показа на вратата и прошепна нещо в ухотана съдията.
— Стражите са открили само дреболиите, които си събрал, докато си се сражавал в името на фараона, за разлика от сега, когато погазваш законите му. Кажи ми къде си скрил богатствата. Къде държиш скарабеите? Все някъде си направил скривалище. Според теб къде е, Шуфой?
Джед извърна глава към уродливото джудже, което срещна погледа му, без да мигне.
— Предлагам да го убием веднага, господарю. Той се опита да отнеме живота ви. Може да го подложим на изтезания, да го заровим жив в пясъците в Червените земи, да видим как му понася горещината... — Джед се опита да преглътне, но слюнката заседна в гърлото му. Шуфой потропа с крак по пода, сведе глава и устните му се извиха в изкривена усмивка: — Защо ли обича да седи тук, господарю? — посочи лакираните дъски на дюшемето: — Мисля, че това, което търсим, е в краката ни.
Осма глава
Кхенрит: затвор
Леопардовата зала в сърцето на двореца нямаше равна на себе си. Стените, подът и таванът бяха от блестящ бял мрамор, украсен с разноцветни фигурки на леопарди: червени с черни петна, златисти със зелени петна, наситено жълти с черни петна. Най-добрите египетски художници бяха изрисували царствените зверове във всевъзможни пози — присвити за скок, в полет, изтегнати с извит гръбнак, заспали. Премрежеше ли човек поглед, големите котки сякаш оживяваха. Към цветната градина на двореца гледаше огромен прозорец в дъното. Ароматът на храстите се смесваше с мириса на парфюм от безбройните гърненца в нишите в стената. Мебелите бяха малко, изработени от полирано акациево и смокиново дърво и инкрустирани със слонова кост и сребро. От двете страни на вратата бяха поставени кобалтовосини саксии с богатата почва, донесена чак от Ханаан, в която растяха екзотични цветя.
Вратата на залата бе затворена, така че божествената Хатусу да поплува на спокойствие в правоъгълния басейн. Водата бе яркосиня, на повърхността се носеха прекрасни бели лотоси. Обикновено царицата пореше водата като делфин, но сега вяло размахваше ръце и крака. Амеротке си пое дълбоко дъх и потисна въздишката на раздразнение. В другия край на залата Сененмут — любовник и велик везир на божествената, излегнат върху дебели възглавници, следеше с поглед всяко нейно движение. Хатусу се обърна, оттласна се от стената на басейна и се стрелна обратно, а дългата черна коса се носеше като воал зад нея. Стигна до другия край, опря се на позлатения ръб и се изправи. Отръска водата от лицето си, подпря се и вдигна поглед към върховния съдия.