— Не ми се вярва — възрази царицата. — Вчера Валу бе при мен. Подари ми бял лотос, който цъфтял само през нощта. Познаваш Валу, прави се на потаен, страхува се и от сянката си, но спомена, че щял да зададе няколко интересни въпроса в съда. Бях заета и не му обърнах внимание — тя поклати глава, — но може би трябваше да го разпитам по-подробно.
Амеротке прикри безпокойствието си. Валу беше изключително умен мъж и достоен противник. Дали не бе открил нови доказателства? Честно казано, самият той все още таеше съмнения за смъртта на генерала, усещаше, че нещо липсва, че не е, както трябва, но не можеше да обясни какво, а проблемите в храма на Маат отвличаха вниманието му от случая.
— А Импуки и храмът на Изида? — обади се Сененмут. — Някакви следи от хесетките? Или пък предположения, защо капитан Мафдет е бил убит по толкова жесток начин?
Съдията не обърна внимание на недоволното съскане на Хатусу и поклати глава:
— В храма на Изида открих само, че бащата на Нетба е умрял от естествена смърт и с него са се отнесли, както подобава. Има някаква връзка между себаусите и Мафдет, но още не знам каква. Може да е бил убит като лично отмъщение или пък себаусите са заподозрели, че възнамерява да ги предаде, и затова са го ликвидирали.
— А грабежите на гробниците? — настоя Хатусу.
— Те са брънка във веригата, господарке. Признавам си, че допуснах грешка — Амеротке отвърна на погледа й, без да трепне. — Отсякохме бурена, но коренът остана. Заловихме единствено прекупвачите и дребните риби, а кражбите са извършвали себаусите. Грешах за тях, те не са обикновена шайка от покрайнините, а силна организация начело с могъщ предводител. Джед не ни помогна особено, но от събраната информация подозирам, че повечето от членовете на бандата са бивши войници. След напускането на войската за тях са настъпили трудни времена. Това са изобретателни, силни мъже, изкусни в боравенето с оръжия и свикнали да изпълняват заповеди. Предполагам, че не се познават помежду си, а се срещат на определено място в уречен час и там получават указания. Богато ги възнаграждават за престъпните им дела и ги ръководят с безскрупулна жестокост.
— И къде се събират?
Съдията поклати глава:
— Не знам, а и дълбоко се съмнявам, че някога ще разберем. Заповедите идват от Кетра, него трябва да заловим. Кражбите ще спрат едва след смъртта му — остави чашата. — Себаусите работят по простички и ясни правила. Участваш ли веднъж в грабеж или в убийство, вече си част от организацията, няма измъкване. А и защо би искал да се измъкнеш? След години мизерия изведнъж пред теб се очертава спокоен и богат живот.
— Кой може да е събрал тези войници? — попита Хатусу. — Някой генерал, като Омендап или Сутан?
— Възможно е — призна Амеротке. — Или върховен жрец, като Импуки. Много бивши войници посещават храма на Изида, капитан Мафдет също е служил във войската. Но това не изчерпва възможностите
— съдията вдигна чашата си. — Валу, главният обвинител на Тива, аз самият, дори господарят Сененмут — всеки от нас разполага с властта да поиска списъците с имената и адресите на бившите войници.
— А царските гробници? — напомни Хатусу.
— Дааа — въздъхна съдията, — царските гробници. Повечето от входовете са скрити. Малцина знаят как да ги намерят и какви съкровища се пазят вътре. Информацията е налична в Дома на книгите и...
— И в храма на Изида — подсказа Сененмут. — При погребенията присъстват жреци, те отговарят за подготовката на гробниците и погребалните дарове. И пак те придружават тялото до последния му дом. Сигурен съм, че мнозина жреци и библиотекари в храмовете знаят тайните на домовете на вечността.
— А печатите? — обади се гневно Хатусу и прехапа устни. — Царските печати, с които изпращат скъпоценностите отвъд границите под носа на митничарите и стражите?
Амеротке сви рамене:
— И аз притежавам такъв печат, както и Импуки, генерал Омендап, Валу, господарят Сененмут.
Царицата ядосано скочи и щракна с пръсти везирът да я последва. На вратата се спря, прошепна му нещо
в ухото и се върна, лицето й се бе зачервило от гняв. Приведе се и сграбчи Амеротке за робата:
— Аз съм фараонът — прошепна тя, горещият й дъх погали лицето му. — Длъжна съм да защитавам гробниците на предните си. Как да държа в подчинение народа на Царството на двете земи, когато скъпоценностите на баща ми и дядо ми се продават по пазарите в Ханаан и с тях се кичат хитските княгини?