— Хеби! — извика Амеротке. — Хеби, вдигни глава. Нали не възнамеряваш да заявиш, че си поръчал тези змии по заповед на генерал Сутан? Длъжен съм да те предупредя, че ако го направиш, господарят Валу ще те попита защо си мълчал досега.
— Господарю — Мена вдигна умолително ръце. — Трябва ни време, за да отговорим на тези въпроси.
— Прав сте — кимна съдията. — Ето и решението ми: Хеби, ти се връщаш отново под домашен арест и под заплаха от смъртно наказание, ако напуснеш къщата. Господарю Валу, свидетелят — той се усмихна — и всички други свидетели, които намерите, ще бъдат задържани на сигурно място в казармите на градската стража.
Амеротке се изправи, сбърчвайки чело от болката в краката. Поклони се на Валу и излезе. В кабинета свали робата, огърлицата и пръстените и внимателно ги положи на масата. Вратата се отвори, по силния парфюм си личеше, че новодошлият е Валу.
— Много умно, обвинителю — Амеротке се обърна. — Сигурен ли сте, че свидетелят не лъже?
— Не лъже — без да чака покана, Очите и ушите на фараона се отпусна в едно кресло. — Той е бивш войник, служил е в обоза. Умел е в стрелбата с прашка. Използва кожени торби. Ааа — вдигна пръст той, — преди да ме попитате, ще ви кажа, че му показах въжето. Знаеше възела и го повтори пред мен.
— Не се и съмнявам — съдията уморено потри лице. — Държите да пратите Хеби на кладата, нали? Искате да докажете на фараона, че генералът е бил убит и че вие сте разкрили престъпника... — Валу скочи нервно и Амеротке съжали за острите си думи. — Простете ми — додаде съдията и протегна ръка за помирение. — Мислех си, че случаят е приключен, макар и на въпроса ви да не бе намерен задоволителен отговор — усмихна се и повтори: — «Откъде генерал Сутан се е сдобил със змиите?»
— Не е само това, нали?
— Какво искате да кажете?
Валу се приведе към него. Парфюмът му ухаеше на диви цветя, из града се говореше, че Очите и ушите на фараона обича да си слага женска перука и да облича пищните роби на куртизанка.
— Чух за нападенията — прошепна той. — За случилото се в храма на Изида. Да, господарю Амеротке, вие не ме изпускате от поглед, но аз също ви следя. Знаете, че има нещо гнило в смъртта на генерала. Пропуснали сте нещо. Вярвам, че Хеби е убиецът. Той е занесъл на терасата торбата със змиите още през деня, вързал я е за колчето на живия плет и е скрил въжето зад завесите на леглото. След вечерята и претърсването генералът е изпил упойващото вино и е заспал. Хеби се е промъкнал, издърпал е торбата и е изсипал змиите, върху господаря си. Гледах ги как пристигат в съда тази сутрин: глупакът Мена, благородната вдовица Луперна и полуделият по нея Хеби. Всичко е ясно.
Амеротке се извърна, погледът му се спря върху изящната статуя на Маат.
— Но защо не ни го каза още в началото? — попита той. — Защо не каза, че генералът му е заповядал да намери змиите и да качи тайно торбата на терасата? Щеше да е трудно версията му да бъде оборена. Няма как да не е знаел, че Хефау ще го разпознае, а толкова лесно би ни убедил в историята си.
— Точно затова мисля, че е виновен. Хеби е обзет от страст към съпругата на господаря си. Както всички убийци, той е арогантен. Мисли, че в крайна сметка всички ще повярват, че генерал Сутан сам е качил горе торбата със змиите. На него му стига да докаже, че не се е качвал на терасата след вечеря и че генералът е възнамерявал да се пребори със страховете си. За останалото съдът сам ще стигне до нужните заключения — Валу се усмихна: — А искреният отговор на въпроса е, че никой не би посмял да признае, че е знаел предварително за намеренията на генерала. Това би било равносилно на пълни самопризнания. Откъде е узнал, ако генералът е действал потайно? Ако наистина го е знаел, то защо не се е намесил?
— Съгласен съм — призна Амеротке. — Хеби е допуснал грешка и ще си плати за нея.
Валу се поклони и излезе. В следващия миг на вратата се почука и влезе Импуки. Върховният жрец не бе толкова приятелски настроен.
— Джуджето ви, Шуфой, каза, че искате да ме видите.
— Да, така е. Бих искал да обсъдим някои.
— Трябва да се връщам в храма — върховният жрец заметна полите на робата си и се извърна към Пасер, който стоеше мрачно зад него. — Имаме спешна работа, но ако дойдете там.
— Добре, вървете — съгласи се съдията. — Но трябва да поговорим. Бих искал да ви задам няколко въпроса.
Върховният жрец кимна и излезе, но сега се появиха Шуфой и генерал Омендап. Амеротке затвори вратата и покани госта да седне.