Ескадронът се понесе сред облак прахоляк през каменистата равнина. Слънцето залезе и хладният ветрец охлаждаше потта. Колесниците се разгънаха в линия и запрепускаха през пустинята, командирът настояваше да се възползват от свежите сили на конете, преди да се е стъмнило. Всеки войник бе въоръжен с копие, лък и колчан стрели. Офицерите бяха ветерани, опитни мъже, свикнали с битките в пустинята и тежките условия на Червените земи. От време на време отпиваха по глътка вода от кожените мехове или пъхаха в уста залък от торбите с оскъдните запаси, провесени от вътрешната страна на колесницата.
За Амеротке бе странно да е далеч от градския шум и виковете на тълпата, под свода на червеникавото небе сред пустинята. Показа на Шуфой как да закрепи на лицето си напоен с лимонов сок парцал, за да се
предпазва от прахоляка и мушичките. Рядко спираха край някой кладенец, за да отморят конете и да поседнат под прашните палми. Войниците не задаваха въпроси, командирът им бе получил заповед да придружават тази важна личност и нищо повече не ги интересуваше. Шуфой се опита да завърже разговор с тях, но те само се усмихваха, клатейки глава, и се извръщаха настрани.
Все още не бяха в самата пустиня, а в каменистата прашна равнина, която разделяше плодородните брегове на Нил от коварните пясъци на Червените земи. Пустошта изглеждаше напълно мъртва, но когато слънцето се скри зад хоризонта и тъмнината ги обгърна като одеяло, отвсякъде се заразнасяха ревове на хищници. Командирът изчака звездите да изгреят и едва тогава даде знак да спрат край едно каменисто дере. Амеротке помогна на войниците да направят лагер за през нощта. Подредиха колесниците в кръг, в средата затвориха конете, за да ги предпазят от нападенията на лъвовете и хиените. Запалиха огньове, неколцина опитни ветерани излязоха на лов и се върнаха с прясно месо. Ароматът на печено и силната миризма на конете със сигурност щяха да привлекат дебнещите наоколо лъвове. Разпределиха месото поравно и командирът позволи по чашка разредено с вода вино.
След вечерята Амеротке легна до Шуфой, за възглавница сложи кожената торба и се уви с бойното наметало. Сънят му бе неспокоен, често се стряскаше от виковете на постовите и вкаменяващите сърцето ревове на зверовете. Шуфой обаче спа като къпан и на сутринта Амеротке едвам го събуди.
С напредването на деня жегата стана безмилостна, слънцето прежуряше безпощадно, прахолякът се виеше като демон и успяваше да намери пътя към очите и напуканите устни. Към обед стигнаха до един оазис. Командирът прие предложението на Амеротке да изчакат да се разхлади и да тръгнат отново надвечер. През втория етап от пътуването съдията бе като сомнамбул. Шуфой бе замлъкнал — прашна фигурка, стиснала здраво перилата на колесницата. Амеротке се опитваше да не обръща внимание на жегата и задушливия прахоляк, припомни си на какво го бяха учили, съсредоточи се върху конете, внимателно ги направляваше, придърпвайки поводите и задържайки ги на безопасно разстояние от предната колесница. Слънцето неохотно се спускаше от небосклона, лъчите му вече не жареха толкова немилостиво. Съдията свали маската от лицето си и с наслада усети хладния полъх, отпи глътка вода и сдъвка шепа фурми.
Огненият диск неочаквано се скри, пустинята се промени, ослепяващата белота отстъпи място на зловещи черни скали и прелитащи сенки.
— От мен никога няма да излезе истински воин — изстена Шуфой. — Много съм дребен, а и вятърът...
— потърка лицето си. — Белегът ме боли ужасно.
За да го разсее Амеротке, посочи кръжащите лешояди.
— Вече сме близо, Шуфой. Лешоядите никога не са далеч от оазиса, тъй като там намират плячката си.
Не след дълго се чу вик, първата колесница зави и се върна.
— Господарю — командирът обърса лице и посочи през рамо. — Пристигнахме. Очакват ни студена вода и прясна храна.
Колоната набра скорост, конете подушиха водата и ускориха ход. Пред погледа им изплува оазисът, обграден от висока дървена ограда. Стражите се бяха подслонили под издадените козирки, за да се предпазват от слънцето. Отпред ги чакаше войник само по кожена поличка и с бяла кърпа на главата. Размени няколко думи с командира на ескадрона, след което голямата порта бе отворена и влязоха в Оазиса на горчивата вода.