— Сега стигаме до убийството на Мафдет — продължи съдията. — Възможностите са две: бил е убит от бандата на Себаус, тъй като ги е предал или се е опитал дати изнуди. Но тази хипотеза не звучи особено логично — та нали така той би се разкрил пред властите и би рискувал да загине на кладата.
— А втората възможност? — попита Тена.
— Мафдет е бил убит за отмъщение, като наказание за ужасните му престъпления. Но в такъв случай остава въпросът, защо себаусите са подпалили дома му.
— Какво ви кара да смятате, че Мафдет е упоил момичетата, за да ги отвлече?
— Вие ми казахте, че някой е откраднал маково семе от Дома на живота, нали?
— Значи е бил Мафдет!?!
— Точно така.
— Да се върнем на убийството — обади се разпалено Пасер, но изведнъж замълча и замислено прокара език по зъбите си. — Ако е отмъщение за отвличането на хесетките, убиецът сигурно е разкрил престъплението и е решил да въздаде справедливост. Но ако е бил някой от храма, то сигурно се е досетил за истината още преди изчезването на четвъртото момиче. А дори и да е станало след това, защо просто не е предал Мафдет на властите? Защо е взел закона в ръцете си?
Амеротке впи поглед в умното лице на младия жрец:
— Сега разбирам защо толкова бързо сте се издигнали в йерархията, уважаеми Пасер. Не се бях сетил за това. Когато ви съобщих за съдбата на четирите момичета, вие бяхте шокиран, както би бил всеки порядъчен човек. Но, изглежда, мислите, че причината за убийството на Мафдет се крие другаде, тоест пак ни препращате към първата възможност, а именно че смъртта му е дело на бандата на Себаус.
— Логичен извод — отбеляза Импуки. — Доколкото разбирам, себаусите са напълно безскрупулни: използвали са Мафдет и са решили да се отърват от него. Мъртвият не говори — нито истини, нито лъжи.
Съдията бе принуден да се съгласи. Допи виното си, изправи се и се поклони на домакините:
— Има и други въпроси, които бих искал да обсъдим. Охраната ми е отвън, но бих желал да остана да пренощувам в храма и утре отново да поговорим.
Импуки му предложи да отседне в къщата за гости и Амеротке прие.
Шуфой лакомо натъпка в устата си няколко късчета месо и неохотно стана. Един слуга ги поведе през смълчаните градини към къщата за гости. Охраната на Амеротке ги последва, командирът обясни, че ще разположи хората си под прозорците и пред вратите. Съдията му благодари и тъкмо се извърна да влезе вътре, когато някой го извика. От тъмнината изскочи Пасер, зад него ситнеше слуга с факла.
— Господарю, исках да ви питам за случая с генерал Сутан. Хеби ли е виновен?
— Защо се интересувате?
— Защото го познаваме. Той и главният писар Мена често придружаваха генерала в храма, когато идваше за лечение или в библиотеката.
— Именно по тази причина искам да остана — усмихна се Амеротке. — А утре сутринта сигурно ще надникна в Дома на книгите, да погледна архивите и да видя какви ръкописи е чел генералът. Нали при вас се пазят архиви за Долината на царете?
— Няколко — кимна младият жрец.
— Ще съм ви благодарен, ако ги приготвите. Лека нощ — съдията протегна ръка и Пасер я стисна. Амеротке се усмихна, отвори вратата и влезе в къщата.
— Изглеждате доволен — Шуфой седеше на пода и разглеждаше статуетка на бога на домашното огнище Бес. Господарят му свали сандалите си, изтегна се на леглото и зарея поглед в тавана. — Знам, че сте доволен, въпреки че се опитвате да скриете усмивката си. Доста ги посплашихте, накарахте ги да подскочат.
— Не съм искал да ги изплаша — възрази Амеротке. — Импуки и Тена са добри хора, сърцата им са чисти и те се опитват да говорят истината, но крият нещо.
— Какво?
Съдията въздъхна и се изправи:
— Мафдет е престъпил не само човешките, но и божиите закони. Готов съм да заложа живота си, че е бил член на бандата на Себаус и че е отвлякъл четирите хесетки. Защо тогава себаусите са го убили по толкова жесток начин и са опожарили дома му? В същото време, както правилно изтъкна Пасер, ако смъртта му е отмъщение за отвличането на момичетата, защо убиецът е решил сам да въздаде справедливост? Трябвало е само да подшушне, на когото трябва в двореца, да намери доказателства, да насъска Валу и копоите му — и Мафдет щеше да изгори на кладата.
— Значи е бил убит по друга причина?
— Точно така, малки ми приятелю. Мафдет е виновен и за престъпление, което все още не сме разкрили.
— Защо тогава бандата на Себаус е опожарила дома му?
— Спомняш ли си скритото съкровище на Джед?