— Господарю — поде той жалостиво, — Имер е починал малко след посещението ви. Заминал е за Далечния запад. Сега вече почива в хладните зелени поля на Озирис.
— Добреее. — Амеротке стана и тръгна към двора на големия храм. Там слезе в уабета, където предишния път бе огледал труповете на Мафдет и Сесе. Заобиколи жреците, заети с погребалните ритуали, премина забързано покрай масите с трупове и се спря пред писаря в дъното, който отбелязваше мъртъвците в архива.
Писарят вдигна глава:
— Господарю?
— Тук ли е тялото на Имер? Починал е преди няколко дни в Дома на здрача. Бих искал да изразя почитта си и да наема жрец от храма да прочете няколко молитви.
Писарят на мъртвите методично прегледа списъците пред себе си, движейки пръста си ред по ред. Накрая поклати глава:
— Съжалявам, господарю, няма такъв човек тук. Сигурно грешите, може би името е друго?
Амеротке отвори уста да възрази, но изведнъж си спомни думите на Нетба, поблагодари на писаря и
излезе навън, където го очакваше охраната. Седна на една пейка и се замисли. Шуфой, запленен от погребалните ритуали и от жреците с маски на ястреби и чакали, се върна в уабета. Застана на прага, без да усеща тежките благовония и острата миризма на самородната сода, и огледа надписите върху вратата. Заклинанието срещу змиите му хареса и той го прочете на глас на стражите от охраната:
— «Върви си, ти, която лазиш в праха, върви си и не стъпвай тук!»
— Шуфой! — дребосъкът изтича при господаря си. — Шуфой. Не, няма значение.
Амеротке махна на един от охраната да се приближи и му прошепна нещо, мъжът се намръщи, но кимна и влезе в уабета. Върна се почти веднага и поклати глава:
— Съжалявам, господарю — разпери ръце той. — Няма я в списъка.
Шуфой объркано въртеше глава, Амеротке отпрати пазача.
— Не мога да повярвам! — прошепна съдията. — Нетба спомена Клия, стара перачка, дошла да умре в храма на Изида. След това тя я е потърсила, но не са я открили в списъците. А сега...
— Затова ли господарката Нетба се бе притеснила за баща си? — попита джуджето.
— Точно така — кимна Амеротке. — Разтревожила се е. Какво става тук, Шуфой? Двама старци изчезват безследно от храма на Изида. Вчера говорих с Имер, видях го с очите си, а сега го няма в списъците. Дали изобщо са били погребани?
— Господарю съдия!
Амеротке вдигна поглед. Пред него стоеше млад помощник от храма, облечен в бяла роба. Зад него се виждаше жена, очевидно в траур, робата й бе мръсна и разкъсана, косата и лицето й бяха покрити с пепел.
— Господарю — помощникът презрително посочи жената, — тази. дойде в Храма на ухото. Иска да говори с вас. Слугите в дома ви й казали, че сте тук. Твърди, че разполага с важна информация.
Амеротке повика непознатата да се приближи. Младежът отскочи настрани, сякаш бе прокажена. Жената бе доста млада, по страните й се виждаха кървави бразди, беше ги раздрала с нокти, кожата й бе с цвета на пепел. В първия момент съдията се стресна и ръката му незабележимо се стрелна към ножа. Но новодошлата падна на колене и допря чело в земята.
— Какво има? — попита Амеротке, приклекна, нежно я хвана за брадичката и повдигна главата й, присвивайки очи. — Познавам те, ти си жената на Джед, нали?
— Дойдох да ви благодаря — прошепна тя пресекливо. — Мислех, че ще ме накажете за престъпленията на мъжа ми, но вие проявихте състрадание. Върнахте ми трупа, за да го погреба, както подобава, и ме оставихте на свобода.
На Амеротке му се повдигаше от вонята на немитото й тяло.
— Ще спазя периода на траур — продължи тя, — така че неговата ка да намери покой в подземния свят. И може би, ако се моля достатъчно и направя приношения при жреците... — гласът й пресекна.
— Какво си искала да ми кажеш?
— Исках да ви благодаря за милосърдието и да ви помогна. Не знаех какво вършеше съпругът ми, с кого се срещаше, къде ходеше, откъде се появиха парите. Само веднъж ме обзе любопитство, когато късно вечерта дойде един с маска на лицето. Видях го да влиза през страничната порта, съпругът ми се занимаваше с кошерите и бе запалил факли. Любопитството ме гризеше и се прокраднах към тях. Чух само, че споменаха храма на Кхнум.
— Храмът на Кхнум ли? — повтори Амеротке. — Та той е в центъра на Тива. Какво би правил мъжът ти.
— Не, не — поклати глава жената. — Не мисля, че говореха за този храм. Според мен ставаше дума за другия, стария храм, който е на север от Тива.
— А, да, изоставеният храм. Нил преля през дигата и го откъсна от сушата и сега е на нещо като островче в реката.
— Точно така — посетителката стана. — Реших, че трябва да го знаете.