— Речни пирати — прошепна капитанът. — Наблюдават ни, преценяват шансовете си.
Амеротке заповяда на войниците да извадят оръжията си, на лъчите на слънцето блеснаха копия и мечове. Капитанът отключи един сандък и раздаде на гребците лъкове и колчани със стрели. Речните пирати видяха, че жертвата им няма да се предаде без бой, и неохотно обърнаха носовете на лодките си. Оттласнаха се от пристана и тъй като сега се носеха по посока на вятъра, опънаха синьо-бялото платно. Кормчията извъртя лодката така, че да улови напълно вятъра, излязоха в средата на реката и завиха обратно към Тива.
Градът отново изплува пред тях, корнизите на храмовете и покривите на двореца заблестяха на лъчите на слънцето, на мястото на дърветата се появиха къщи. Движението бе натоварено, реката бе пълна с рибари, лодки с поклонници, ладии за забавление, черни бойни кораби, чиито лоцмани гръмко надуваха раковините си, така че по-малките съдове да се отдръпнат и да избегнат сблъсъка. По едно време се наложи да спрат, тъй като напряко към Некропола се бе насочила погребалната процесия на някакъв велможа. Мачтите на лодките с оплакваните бяха свалени, каютите бяха покрити с кожи. Погребалната ладия бе точно копие на свещената лодка на Озирис — удължена, лека и бърза, на носа и на кърмата бе украсена със златен лотосов цвят, който се свеждаше нежно, сякаш за да се потопи във водата. В средата й бе издигнато малко светилище, покрито с цветя и зеленина. Близките роднини на покойника бяха коленичили под надзора на две жрици, облечени като Изида и Нефтис. Главният жрец бе на носа, величествен в леопардовата си наметка, от голямата делва в краката му изскачаха пламъци, в които той хвърляше пълни шепи благовония. Отзад следваха лодки с певци и музиканти, скръбната им песен се носеше безутешно над водата.
Погребалната процесия спря на Пристана на опечалените. Лодката на Амеротке я последва. Той заповяда на капитана да почака и изскочи на оживения бряг, където мъртвите се смесваха с живите. Наоколо се виждаха по-бедни погребения: обвити в евтин лен тела, качени на носилки или талиги. Мърляви жреци обикаляха сред опечалените, за да припечелят някой дебен. Продавачи на амулети и скарабеи хвалеха стоката си. Всички ловци на скорпиони от Тива бяха тук и предлагаха дрънкулки и статуетки.
— Събрали са се като мухи на лайно — прошепна Шуфой.
Гълчавата бе непоносима, изпод босите крака се разнасяха облаци прахоляк, жужаха рояци мухи, привлечени от мръсотията и миризмата на немити тела. Изпаднал в транс жрец с почернено и разкривено лице крещеше с пълно гърло и подскачаше в странен танц пред статуята на зеленокожия Озирис, но групичка пияни моряци го повлякоха със себе си. Няколко метра по-надолу се спречкаха с войници, които се бяха събрали пред гола танцьорка — тялото й бе покрито само от тясна ивица плат, така майсторски навита, че да разкрива прелестите й и да омайва зрителите.
Охраната на Амеротке разбута тълпата. Поеха нагоре по тесните улици, които воняха на смърт, самородна сода, канела, тамян и хвойново масло. Минаха покрай работилниците за балсамиране, в които се предлагаше всичко: от запълването на труповете на бедните с парфюмирани парцали до цялостна балсамация по ритуалите на Озирис. Майстори на ковчези излагаха стоката си, чираците раздаваха малки мостри, така че хората да ги занесат у дома и да ги покажат на близките си. Прекосиха широкия площад през Портите на мъртвите и се озоваха пред издълбаните в скалите пещери, тунели и погребални храмове. Наоколо важно се разхождаха стражи и служители на Некропола, въоръжени с жезли за разпръсване на просяците и джебчиите. Амеротке показа пръстена си и поиска да се срещне с пазителя на мъртвите. След няколко минути се появи едър мъж, облян с благовонни масла, следван от слуги с ветрила и гърненца с благовония. Очите му бяха подпухнали, дебелите устни се свиваха високомерно, но щом разбра кой е посетителят, стана покорен и сервилен.
— Разбира се, разбира се — заповтаря той и ноздрите му затрептяха като на кон, — веднага ще ви заведа в Дома на милостта, гробницата на храма на Изида.
Поеха по прашния път, минаха през портата в стената и излязоха в широк двор. В средата му се издигаше статуя на Изида, кърмеща Хор. Жегата бе непоносима, прахът щипеше очите и Амеротке с облекчение спря да отпие вода от глинената делва. След това влязоха в гробницата — лабиринт от тунели, пещерни зали и ниши, по стените на които бяха изписани цитати с червена боя. Един от тях привлече погледа на Шуфой и той го зачете, гласът му отекна зловещо в подземието: