— Господарю, наистина ли трябва да го направим?
— Аз поемам отговорността пред боговете — Амеротке вдигна глава и обърса потта от челото си с опакото на дланта си. — Няма да оголим цялото тяло, а само гърдите.
С помощта на Шуфой той отстрани покриващото гърдите парче платно. Колкото по-дълбоко режеше, толкова по-меко бе то — доказателство за вниманието, с което балсаматорите се бяха отнесли към тялото на старицата. Накрая откриха гърдите и малкото помещение, в което се намираха, се изпълни с аромата на погребални мазила и билки. В първия миг Шуфой не можеше да повярва на очите си. Амеротке се усмихна и огледа червените прорези от шията към гръдната кост.
— Какво се е случило? — попита объркано Шуфой. — Майсторите балсаматори пробиват гръдния кош само от лявата страна, а тук той е отворен изцяло. Погледнете, господарю, лявата ръка е напълно отсечена от рамото.
— Достатъчно! — Амеротке внимателно постави обратно разрязаното платно, излезе от стаята, върна се с чист плат и обви наново трупа. След това с помощта на джуджето го прибра в ковчега, затвори капака и заповяда на пазителя на мъртвите да го запечата.
— Приключихте ли? — попита той.
Дебелото му лице лъщеше от пот.
— Да — Амеротке се усмихна. — Но имам още една молба.
Служителят изстена.
— Господарю, причинихте ни достатъчно неприятности...
— Спокойно — потупа го по рамото съдията. — Искам само да посетя гробницата на генерал Сутан.
— Готова е — призна пазителят на мъртвите, — но периодът на траур още не е свършил и тялото му е в Дома на красотата в храма на Изида.
Амеротке знаеше това, но след като се изми и се намаза с благовонни масла, заповяда все пак да го заведат в гробницата на генерала. Излязоха отново на дневна светлина. Охраната, радостна от връщането към свежия въздух, се разбъбри, и се опита да измъкне от Шуфой какво бяха открили в ковчега. Джуджето мълчеше, не можейки да намери разумно обяснение на това, което бе видял: трупът на старицата бе подготвен, както подобава, но какво ли бе причинило смъртта й и защо гръдният кош бе отворен, а лявата ръка — отсечена?
Излязоха от двора и поеха по тясната пътека към другия край на Некропола, където се намираха домовете на вечността. Гробницата на генерал Сутан бе в Долината на благородните и бе охранявана от двама жреци с маски на Анубис. Те ги въведоха през портата, до която пишеше:
Великите му простиха и го пречистиха,
той призна греховете си и те вече не са обида
за теб, о, Озирис,
ти, който долавяш дъха на всички.
Той изкупи греховете и пречисти устата си,
Жреците не скриха любопитството си за причината за посещението. Смъртта на генерала бе предизвикала голям интерес сред работниците, които довършваха последния му дом. Амеротке сви рамене и отговори, че просто иска да засвидетелства почитта си. В преддверието бяха складирани скъпи ракли и мебели, които после щяха да бъдат вкарани вътре. Рисунките и стенописите веднага привлякоха вниманието му. На един от тях душата на генерала бе върху везните на истината. Съдията се усмихна — Сутан бе в пълно бойно снаряжение, сякаш се готвеше да се сражава с обкръжилите го демони: Големия паяк, Поглъщача на сенките, Кокалотрошача, Кръвопиеца. Стените на светилището бяха покрити със сцени от живота на генерала — как разговаря с фараона, как получава почетна златна яка, увлечен в лов за антилопи, изправен в ладията си, как преследва водни птици по бреговете на Нил... Амеротке внимателно огледа стенописите и попита кога са били направени.
— Довършиха ги наскоро — отвърна единият жрец.
Съдията кимна и премина нататък, тук бяха изобразени предните на Сутан. Една сцена привлече вниманието му — дядото на Сутан, стиснал в ръцете си дебели свитъци.
— Господарю — прошепна Шуфой, — какво ви мъчи?
Амеротке сведе поглед.
— Какво ме мъчи ли, Шуфой? Мъчното вече отмина, мъглата започна да се прояснява.
— Питам се — усмихна се джуджето — какво ще каже божествената Хатусу, като разбере, че нейният върховен съдия е нарушил покоя на мъртвите. Знаете ли — добави той нехайно, — като гледах списъка с ограбените гробници, забелязах, че вътре е и гробницата на стария ви враг — великия везир Рахимере...