— Нещо не се връзва — въздъхна той и се изправи. — Има нещо гнило в цялата работа. Мислех да напиша доклада си, но май ще е по-добре да се явя лично.
Кепенците на прозореца в кабинета на Амеротке бяха широко отворени. Съдията седеше с притворени очи върху възглавнички в ъгъла и нежно галеше статуетката на Маат, която бе взел от нишата в стената. Шуфой се бе отпуснал срещу него и внимателно го наблюдаваше. При завръщането им в храма ги чакаше пратеник с новината за бягството на Хеби и за убийството на пазача. Амеротке веднага се бе отправил към дома на генерал Сутан. Стражите вече си бяха тръгнали, главният писар Мена и Луперна седяха под сянката на голяма смокиня до езерцето, край тях напето като войник обикаляше питомна гъска. Мена обясни, че се опитва да разведри господарката, чиито очи бяха зачервени от плач, а по бузите й се бе стекла черна боя. Той описа подробно случилото се, съдията го изслуша внимателно и тъй като нямаше какво да стори, се върна у дома, за да помисли на спокойствие.
Шуфой не откъсваше очи от господаря си. Амеротке изглеждаше спокоен — приличаше на жрец, отправящ молитвите си в някое сумрачно светилище. Но джуджето познаваше знаците: съдията се бе устремил по следите на истината като хрътка и постепенно отхвърляше булото на лъжите, измамите и притворството.
— Господарю? — Амеротке трепна и отвори очи. — Трупът на старицата в Некропола.
Съдията се усмихна.
— Истината, Шуфой, е, че мъртвите не ни напускат, а остават с нас и се опитват да говорят.
Джуджето сбърчи лице при този загадъчен отговор.
— А гробницата на генерал Сутан?
— Не намерих това, което търсех. Но намерих нещо друго.
Амеротке се обърна към масичката и взе мемоарите на генерала. От прозореца проникваше достатъчно светлина и той прочете отново отбелязания пасаж. Внимателно отгръщаше страниците, на няколко пъти остави ръкописа и се взря в папируса, в който бе описал всички факти по случая.
Малко по-късно, тъкмо когато се чудеше дали да не излезе в градината, на вратата се почука и слугата въведе Надиф, следван от зяпналия от благоговение племенник. Амеротке познаваше офицера и уважаваше чувството му за отговорност, верността му към закона и стриктното изпълнение на задълженията. Надиф застина като изпънат на парад войник.
— Надиф, Надиф — потупа го по рамото съдията. — Не е нито мястото, нито времето за такива официалности. Кой е този с теб?
— Мой племенник, отскоро е в пустинната стража. Опитвам се да го науча на занаята.
Амеротке се усмихна на раздразнението, прокрадвало се в гласа на офицера. Шуфой внимателно
оглеждаше кожената торба в ръцете на младока. Отвътре се чуваше дрънчене, вероятно бе пълна със скъпоценности. Амеротке покани посетителите да седнат. Слугите донесоха още възглавници и напълниха чашите с бира, а съдията настоя гостите да избършат ръцете и лицата с напарфюмирани кърпи и чак след това да пристъпят към работа. Надиф бе изключително благодарен за оказаната чест, молейки се наум племенникът му да се държи, както подобава.
— Господарю — започна той, — мислех да напиша доклад, но реших, че е по-добре да се явя лично. Племеннико, изпразни торбата.
На пода се посипаха искрящи скъпоценности, но Амеротке като че ли бе по-заинтригуван не от тях, а от начина, по който младежът захвърли празната торба на земята.
— Направи го отново — заповяда му съдията. — Изпразни торбата и я хвърли.
Племенникът побърза да се подчини. Могъщият съдия с тих властен глас и пронизителни черни очи го изпълваше с преклонение и възхита, а и вуйчо му бе казал, че дори и да му заповядат да се изправи на главата си, трябва да го направи, без да задава въпроси. Напълни торбата и изсипа съдържанието на пода. Амеротке заповяда и на Шуфой да го направи. Седеше замислено, прехвърляйки между пръстите си огърлицата.
— Господарю — приведе се напред Надиф, — да ви кажа ли къде намерихме скъпоценностите?
— Да, да, говори.
Офицерът от пустинната стража подхвана разказа си. В началото говореше накъсано, но постепенно набра увереност. От време на време Амеротке кимаше и цъкаше доволно, сякаш думите потвърждаваха догадките му. Надиф описа срещата с Апеп, погребалната процесия, откриването на окървавения нож в тревата и мъртвия пазач, резултата от втория оглед следобед.