— Не съм го знаел! — избухна Омендап, вече не бе в състояние да сдържа гнева си.
Хатусу вдигна ръка да го накара да замълчи и след това кимна на Амеротке да продължи.
— Мафдет е получил заповед — подхвана отново съдията, — да отвлече четири хесетки от храма, четири красиви девици от благородни семейства, обрекли живота си на служба на богинята майка. Прилъгал ги е, омаял е главите им, поканил ги е в някое самотно кътче, предложил им е да пийнат, а тайно е сипал във виното маково семе, откраднато от Дома на лекарствата.
— Така и подозирахме — обади се тихо Импуки. — Имам предвид — добави той бързо, — че той е крадецът, но мислех, че е продал маковото семе в града. Едва след като вие, господарю Амеротке, дойдохте в храма, бе разкрита истинската причина.
Хатусу понечи да го прекъсне, но Сененмут я спря и зашепна в ухото й. Великият везир се бе досетил, че Амеротке се опитва да въвлече жертвите си в словесна схватка.
— Нали не смятате — прокашля се Пасер, — че сме извършили убийството на Мафдет? Не мислите, че сме го убили заради хесетките, нали? Нека ви напомня, господарю, че в нощта на убийството — признавам си, че той си е получил заслуженото, — но онази нощ...
— Не, не — прекъсна го Амеротке, — не сте го убили заради момичетата, макар сигурно да сте подозирали, че има нещо общо с изчезването им. Не, причината за смъртта на Мафдет е друга. Коварният капитан се е опитвал да събере информация за върховния жрец Импуки, той е бил не само крадец и престъпник, а и изнудвач — изражението на Импуки показваше, че е налучкал истината. — Къде е? — попита той тихо.
— Къде е кое? — заекна върховният жрец.
— Тайното място, където правите медицински опити с телата на бедняците, починали в Дома на здрача?
— Не знам за какво говорите — възрази с разтреперан глас Импуки. Тена разтриваше слепоочията си, за да облекчи болезненото пулсиране в главата си.
— Отидох в уабета и потърсих тялото на Клия, старата перачка на господарката Нетба. Нямаше я в списъците. Но в гробницата на храма на Изида намериха ковчега й. Господарю Импуки, отворих ковчега, свалих платното и видях...
— Какво? Това е светотатство! — извика Пасер.
— Светотатство е и отварянето на трупове. Кажете ми, господарю Пасер, къде е тялото на Имер, стар дърводелец, когото познавам от дете? Видях го в Дома на здрача, след това ми казаха, че е починал, но името му не фигурираше в списъците при писаря на мъртвите. Знам, че трупът му не е бил откаран оттатък реката. Къде е той? Импуки мълчеше, свел глава.
— Мафдет е открил какво става — продължи Амеротке. — Може би е срещнал стар приятел, чийто труп после тайнствено е изчезнал, или просто някой му е подшушнал истината. Така или иначе, той е започнал да ви заплашва, да намеква какво знае. И една вечер Импуки, Тена и вие, господарю Пасер, сте се събрали на таен съвет. Престрували сте се, че обсъждате приготовленията за празника, но вече сте били взели решение. Откраднали сте макова настойка от Дома на лекарствата и сте я сипали в питието на Мафдет. След падането на нощта, когато всички в храма са легнали да спят, някой от вас или и тримата сте се измъкнали през прозореца. Прокраднали сте се под булото на тъмнината и сте го убили.
— Бих искал да...
— Какво бихте искали, господарю Импуки? Да възразите? Може да заповядам претърсване на храма. Стражата на фараона ще обиколи стаичка по стаичка, врата по врата и накрая ще намери тайното ви местенце.