— Не. — подхвана младият жрец.
— О, Пасер, не ни лъжете. Вината е изписана на лицата ви. Знам, не сте поругали телата. Заявявам го тук публично, в присъствието на божествената Хатусу. Трупът на старицата бе приготвен изключително грижливо, обвит в свещено платно и положен в подобаващ ковчег — Амеротке избърса потта от челото си и тихо продължи: — Повиках ви тук, заповядах ви да присъствате, за да заблудя шпионите на Кетра в храма. Но все пак вие има за какво да отговаряте и носите доказателствата, от които се нуждая. Къде са списъците на болните, постъпили за лечение в Дома на здрача? А регистрите на починалите и на погребаните в Некропола? Ако ги сравните, имената вътре няма да съвпаднат. Прав ли съм?
— Да, говорите истината, господарю — Тена вдигна глава и махна на двамата мъже до нея да замълчат. — Думите ви са истина — повтори тя тихо. — Можете да ги докажете, с две изключения. Първо, Мафдет бе далеч по-покварен, отколкото си мислите. Второ, не съпругът ми го уби, а аз! Кастрирах го не заради отвличането на четирите момичета, а защото едно от тях бе бременно от него.
Думите й бяха изненада дори и за съдията. Залата се разшумя, наложи се Сененмут да се развика за тишина.
— Божествена — поклони се върховната жрица, — чуйте изповедта ми и след това ме съдете.
Хатусу кимна едва забележимо.
— Бях малко момиче, когато ме посветиха в служба на богинята майка — започна Тена. — Детството ми в храма бе чудесно, пораснах, влюбих се в господаря Импуки. Оженихме се и ни се родиха две прекрасни дечица, които ни бяха отнети от Големия крадец, от подземния свят. Осиновихме Пасер, който сега е тук до нас. Посветихме живота си на лечението на хората. Така отминаваха месеците, сезоните, годините. Понякога губехме надежда, болните, ранените и недъгавите бяха повече, отколкото можехме да обгрижим, навсякъде ехтеше плач, хората страдаха, но на повечето от тях не можехме да помогнем, тъй като не разполагахме с достатъчно знания. Починалите в Дома на здрача се откарват в мястото за пречистване в Дома на красотата, за да бъдат подготвени за пътуването към Далечния запад. Но, както казахте, господарю Амеротке, мнозина от болните нямат близки, нито приятели. А ние просто искахме да научим повече за чудния механизъм на човешкото сърце, за въздействието на различните болести върху крехкото човешко тяло и за това, как те могат да бъдат прогонени. Един ден дойде старец, бивш войник. Очите му бяха замъглени, венците — подути, оплакваше се от остри болки в корема. Останалото сами можете да се сетите. Господарят Импуки е най-опитният лечител в Египет, но дълго спорих с него и го убеждавах да използва тялото на стареца, за да задълбочи познанията си. Какво значение има дали черният дроб или сърцето е извадено? Надявахме се чрез мъртвите да намерим спасение за живите. Постепенно напреднахме, научихме неща, които никой друг лечител не знае, и ги използвахме, за да помагаме на хората. Вземахме тайно телата от Дома на здрача и ги закарвахме у дома, където ще намерите това, което господарят Амеротке нарича «тайно място». Винаги сме спазвали ритуалите на Озирис, отваряхме с обсидианов нож гръдния кош от лявата страна, изваждахме мозъка през ноздрите, а накрая измивахме тялото със самородна сода, подсушавахме го и го обтривахме с благовония.
— Но не сте го предавали за погребение — притисна я Амеротке. — Първо сте го използвали за собствените си цели.
— Внимателно преглеждахме телата: стомаха, мозъка, сърцето, ставите, вените и артериите. Господарят Импуки си водеше записки, подробно отбелязваше всичко. Намираше израстъци, тумори, съсирени, правеше експерименти, но след като приключехме, винаги изпълнявахме свещените ритуали, намазвахме телата с благовонни масла и ги обвивахме в ленено платно. Осигурявахме най-скъпите ковчези и уреждахме да бъдат откарвани в Некропола. Не изпитваме вина за стореното, вярваме, че сме постъпвали правилно...
— До появата на Мафдет?
— Да — гласът й прозвуча твърдо, — до появата на Мафдет.
Дванайсета глава
Шета: тайна
— Мафдет бе змия, пъхаше се навсякъде, накрая разкри тайната ни. Беше груб и арогантен, особено когато се почерпеше обилно с бира... Обичаше да се перчи пред момичетата в храма — Тена говореше накъсано, със злоба. — Въртеше се пред тях като паун, пъчеше мускулестите си бедра и стегнатия си корем. Постоянно се хвалеше със завоеванията си. Един ден при мен дойде едно от момичетата, беше ужасно изплашено, цикълът й закъсняваше с два месеца. Призна, че е легнала с Мафдет — жрицата поклати глава. — Та тя беше още съвсем малка, детски ум в женско тяло.