— Казахте ли на съпруга си?
— По лицето му личи — усмихна се Тена, — че сега го чува за първи път. Говорих с Мафдет, но той отрече. Каза, че нямам никакви доказателства, че момичето можело да е бременно от съпруга ми, от Пасер или от някой друг жрец. Намразих го от дъното на душата си заради тези му думи. И тогава той подхвърли, че знае какво се случва в храма на Изида.
— Наистина ли знаеше?
— Намекваше, смигаше многозначително, говореше, че за един стар и самотен човек храмът на Изида не е най-доброто място да се подготви за пътуването си към Далечния запад. След това въпросното момиче изчезна. Първоначално си помислих, че е избягала, това беше единственият възможен изход: да потърси убежище при семейството си или при приятели. Подозирах, че Мафдет й е помогнал, но той отново се правеше, че не разбира за какво говоря. Отрече да има нещо общо, възмущаваше се на обвиненията ми, искаше доказателства. Реших да чакам и да го дебна.
— Подозирахте ли, че е престъпник? — попита Хатусу. — Знаехте ли, че е член на себаусите?
— Божествена, колкото повече го наблюдавах, толкова повече нарастваха подозренията ми. Знаех, че се среща с хора в късна доба, но нямах доказателства, че върши нещо нередно. Надявах се да намеря момичето, но в следващите месеци изчезнаха още три. Мафдет стана още по-наперен и самодоволен. Дадох си сметка, че си имам работа със зъл и опасен човек, с покварен и изкусен престъпник. Той продължи с намеците си и заяви, че някой ден ще поиска услуги от мен. Не знаех какво да очаквам.
— Затова го убихте? — обади се Амеротке.
— Да, убих го. Онази нощ излязох от къщи не през прозорчето, а през задната врата. Оставих съпруга ми и Пасер да разговарят, все едно и аз съм при тях. Тъмнината ме скриваше, изтичах до дома на Мафдет. Бях подготвила всичко предварително. Негодникът вече бе заспал. Беше изпил бирата с маковата настойка.
— Да, така и предполагах — усмихна се съдията. — Мафдет е крадял от маковото семе, за да упоява момичетата.
— Така е — съгласи се Тена. — Надявах се, че ще останем извън подозрение, тъй като заради предишните кражби Домът на лекарствата зорко се охранява.
— Наистина охраната бе засилена — вметна Пасер, — но изобщо не ми хрумна. — гласът му се прекърши.
— Не направихте ли връзка — обади се Сененмут — между кражбите на маковото семе и изчезването на хесетките от храма?
— Мафдет бе съгрешил пред боговете — побърза да отвърне Тена. Очевидно не желаеше съпругът й и Пасер да бъдат въвлечени в разпита. — Като застанах пред леглото му, си спомних как плачеше момичето, когато призна греха си. Разбира се, подозирах го и за изчезването на другите три. Мислех, че е използвал маковото семе, за да ги вкара в леглото си. Беше ми писнало от намеците му, от многозначителните погледи, от арогантното държане. Вързах ръцете и краката му и запуших устата му. След това отрязах мъжествеността и извадих сърцето му. Прочетете историята на храма, господарю Амеротке. Вижте древните закони на Египет. Кастрацията е наказание за всеки, който дръзне да посегне на хесетките, вечна смърт за този, който оскверни.
Пасер понечи да се намеси, но Тена му даде знак да замълчи. Амеротке наблюдаваше с възхищение жрицата. При първата им среща тя бе изглеждала толкова нежна, покорна и мила, боготворяща съпруга си. Колко бе сгрешил тогава в преценката си! Тена бе силна, безскрупулна и решителна като Хатусу. Опитваше се да поеме цялата отговорност, прикриваше обичния си съпруг и сина си. Съдията реши да не ги разпитва, вече разполагаше с признанието.
— Божествена — сведе глава Тена, — осланям се на милостта ви. Моята постъпка не е нищо повече от екзекуцията на един престъпник. Господарю Амеротке, проверете законите: нима върховните жреци не разполагат с живота и със смъртта на служителите в храма? Нима нямаме правото да изпращаме виновниците на кладата? Аз, върховната жрица на Изида, отнех живота на Мафдет като наказание за греховете му. Кастрирах го, за да страда в този живот, и извадих сърцето му, за да страда и в следващия. А телата на самотните старци използвахме само за да увеличим знанията си, за да се преборим с демоните на болестите и със злите духове на заразите.
— Съгласен съм с вас — обади се Амеротке, изпреварвайки Хатусу. — Господарю Пасер, дължа ви живота си.
Сененмут шепнеше разпалено в ухото на царицата, тя кимна нетърпеливо и вдигна жезъла и млатилото — знак, че ще произнесе присъдата си:
— Импуки, ти ще останеш тук заедно със семейството си. Ще обмисля чутото и ще взема решение.