Хатусу ахна, досещайки се накъде биеше съдията.
— Високопоставени членове на личната свита на фараона — повтори съдията. — Доверени архитекти, зидари, командири и пълководци, участвали в изграждането на гробниците и надзиравали превозването на скъпоценностите; хора, които са знаели всичко за тези тайни дела. Генерал Сутан го споменава в мемоарите си, а и стенописите в гробницата отразяват величавата история на рода му. Така че се запитах...
— И други притежават подобни знания — обади се главният писар Мена.
— Понякога откриването на истината — поде отново съдията замислено — е като готвенето: готвачът трябва да смеси продуктите, за да приготви ястието. Аз разполагах с блестящ пълководец, чиито предци са играли важна роля в погребенията на фараоните и на членовете на царската, свита. Те със сигурност са оставили мемоари и архиви, които, сигурен съм, ще бъдат открити в книжата на генерала, които той бе решил да остави на храма на Изида — тук Импуки кимна. — Генерал Сутан бе главнокомандващ египетската войска, стотици хиляди мъже са служили под заповедите му. Във времената на мир тези хора напускат армията, опитват се да си издействат нов пост или служба, за да изхранят семействата си. В това отношение щедростта на Сутан е била пословична.
— Повечето от просителите бяха отпращани към генерал Омендап — вметна Мена.
— Да, така е — съгласи се Амеротке, — но все пак ти си записвал имената и адресите им. Ето какво се получава: генерал Сутан е имал дълбоки познания за Долината на царете и за другите богати гробници, разполагал е със списъци на бивши войници, голяма част от които са били доведени до ръба на отчаянието, а освен това е притежавал копие на царския картуш...
— Той е счупен — възрази Мена. — Генералът го върна в двореца, можете да проверите.
— О, сигурен съм, че си изпратил някакъв счупен печат, но слугите в двореца са толкова заети, че са го захвърлили, без изобщо да го погледнат. Истинският печат е останал у теб. Сега всички парчета си идват на мястото. Знаел си цялата семейна история, имал си достъп до архивите и си пазел печата. Било е единствено въпрос на време да организираш кражбите от гробниците и да започнеш да изпращаш скъпоценностите по Нил и дори отвъд границите на Египет. Но ти е била необходима помощ. Уверен съм, че Хеби и Луперна са били любовници. Генералът бе възрастен и доста немощен — Амеротке се сепна и смотолеви: — Случвало се е преди и ще се случва отново — повиши отново глас: — Знаел си къде са скъпоценностите, но е трябвало да намериш начин да се добереш до тях. Изнудил си Хеби и Луперна заради тайната им връзка и те са били принудени да ти станат съучастници. Генерал Сутан обичаше Тива и познаваше всички храмове в града, в ръкописите му се споменават изоставените руини на храма на Кхнум. На стената на храма има рисунка на коленичил стрелец с лък и това е станало вашият знак. Разпънал си мрежата и пеперудите са се хванали в нея. Използвал си Хеби за пратеник, той се е свързвал с бившите войници, предлагал им е пари и обещания за богат живот. Получавали са заповеди да дойдат в храма на Кхнум или на някое друго усамотено място. Постепенно си изградил стройна и могъща организация. Единствено Кетра е знаел кои са себаусите, тъй като бандитите винаги са носели маски на лицата. На тях са им били предлагани богатство в този живот и почтено пътуване към Далечния запад след смъртта.
— Разполагате ли с някакво доказателство? — попита спокойно Мена.
— Спокойно, ще стигнем и до доказателствата. Себаусите са били отговорни не само за ограбването на гробниците, но и за пренасянето на скъпоценностите и за предаването им на търговците. Било е необходимо да се подкупят един-двама от служителите на Некропола. Постепенно организацията се е разраснала. Естествено, допускал си и грешки. Познаваш ли Шардана? Бивш наемник, известен член на бандата на Себаус. Той бе арестуван, осъден от мен за убийство и бе изпратен в един пустинен оазис.
— Не съм чувал за него! — възрази Мена.
— А, подозирах, че знаеш всичко. Шардана е бил глупак. Себаусите са били длъжни да водят приличен живот, да почитат боговете, да спазват законите. Шардана е нарушил тези правила и се е превърнал в заплаха. Лично аз го осъдих за убийство и го изпратих на заточение. Затворническите оазиси не са приятни места, рано или късно Шардана щеше да се огъне и да помоли за милост. Страхувал си се, че дори може да поиска среща с върховния съдия Амеротке и да му разкрие тайната на себаусите. Уплашил си се, че тръгна ли по тази нишка, ще разплета докрай зловещата паяжина на Кетра — за миг Амеротке отклони поглед. Дясната ръка на Луперна трепереше, тя едвам се сдържаше, всеки момент можеше да изгуби контрол. Мена също не откъсваше очи от нея. Съдията се молеше тя да се предаде, да не издържи, да се пречупи. — Шардана е трябвало да умре — продължи той. — Но как? Предложил си подкупи за освобождаването му, но убитият младеж е бил син на тавански благородник. Дори и да беше успял да подкупиш някой от пазачите, нямаше да