Ще повторя основните точки в моята хипотеза. Генерал Сутан е заподозрял нещо, макар да не знам какво точно е породило съмненията му. Дали се е досетил за връзката между обичната си съпруга и верния слуга Хеби, или го е разтревожила потайността на главния писар, или се е притеснил заради грабежите в Долината на царете, тъй като в семейните архиви се е съхранявала важна информация — никога няма да узнаем истинската причина. Но, така или иначе, е станал вглъбен и сериозен, промяната е била забележима, дори и старите слуги в дома му са се разтревожили. Освен това, макар и не явно, генералът е изразил съмненията си към близките — те напълно отсъстват от стенописите в гробницата му. Сутан се е превърнал в сериозна заплаха и затова Кетра — Мена, Луперна и Хеби — са решили да го убият. Било е въпрос на живот и смърт!
— Амеротке замълча, в залата се чуваше единствено хлипането на Луперна. — Решението е било взето, оставало е само да намерят подходящото средство. Нещастен случай? Сутан е бил жилав и як старец, почти винаги заобиколен от слуги. Колкото повече са нараствали подозренията му, толкова по-предпазлив е ставал. Падане от покрива? Генералът е бил воин, можело е да оцелее. Отрова? Това е щяло да предизвика скандал. Наемен убиец? Рискът е бил твърде голям. А змиите... Колкото и да е странно, те са се оказали най-подходящи за целта, особено след като генералът толкова е говорил и писал за тях.
— Пак е било рисковано — обади се неуверено обвинителят Валу.
— Разбира се, че е било рисковано — съгласи се Амеротке. — Но иначе е щял да ги издаде на правосъдието. Престъпниците са измислили хитър план и са заложили капана. Генерал Сутан е бил упоен, усойниците — изсипани върху него и подозренията — насочени към Хеби, който според клюките флиртувал с красивата си господарка — съдията сви рамене: — в добрата лъжа винаги има малко истина. Кетра е знаел за маковото семе, което генералът е взел от храма на Изида. Но после се опита да ни убеди, че дори не е подозирал за него. Импуки — обърна се той към върховния жрец, — маковото семе се продава свободно, нали?
— Да, както и кесиите със знака на храма.
— Останалото — продължи Амеротке — също е смесица от истина и лъжи. Хеби е разполагал с отлична защита и Мена е бил готов да оспори обвинението в съда. Откъде е намерил усойниците? Къде ги е държал? Как ги е занесъл на терасата, без никой да ги види? Какъв е бил мотивът за убийството? Ами намерението на генерала да се пребори със страховете си? И най-важното: въжето на колчето до леглото на генерала. Накрая все някой, насочван от Мена, щеше да го намери. Ако не аз, то Надиф от пустинната стража. Мена и Луперна изобщо не са били заподозрени. След известно време Хеби е щял да бъде оневинен и Кетра е щял да бъде в безопасност. Но тук се е намесила случайността. Боговете обичат да си играят с най-грижливо подготвените планове на хората. Подмамен от обявената от обвинителя Валу награда, ловецът на змии Хефау изненадващо заяви, че е продал змиите на Хеби. Ако бяхте запазили присъствие на духа, лесно можехте да опровергаете думите му. Защо Хеби се е срещнал лично с него и му е показал лицето си, ако наистина е планирал убийство? Но ти, Мена, се уплаши и допусна ужасна грешка. Заповяда убийството на пазача от храма на Маат и така стигнах до Джед.
— Не го познавам! — извика писарят. — Разполагате ли с някакво доказателство?
— Хеби е моето доказателство, той се паникьоса, почти изпадна в истерия. Какво ти е оставало? Да ликвидираш Хефау? Не, това би предизвикало твърде много подозрения. Много по-лесно е било да убиеш Хеби. Скарали сте се, Хеби те е обвинил, че възнамеряваш да го предадеш. Може би дори те е заплашил?